Hateful love

✨1✨

Веднага след като получих тези съобщения на сутринта звъннах на лекаря на Куки. Трябваше да се уверя, че е добре. След третия сигнал лекаря най-накрая вдигна.
-Ало?
-Доктор Чой, обажда се Ким Таехьонг.
-А, Таехьонг! За господин Джеон ли ще питате ?
-Да! Дочух, че е починал. Това така ли е?
-Не, вече е буден. Да му кажа ли, че сте го търсили?
-Не! Ако по някакъв начин медиите разберат, че имам нещо общо с него веднага ще го затрупат с въпроси. Тъкмо се е събудил. Нека поне да си възстанови силите и аз лично ще дойда да го видя.
-Както прецените. До чуване.
Затворих телефона и се излегнах на леглото. Беше прекрасна сутрин, като тези, когато излизах с Куки, но този път него го нямаше. Както седях и се излежавах, мислейки си колко много искам Куки да беше тук с мен в главата ми изникна една мисъл. ИМАМ ИНТЕРВЮ! Станах и веднага започнах да се приготвям за него, защото ако се забавех дори още малко щях да закъснея. След като бях готов слязох по стълбите на четириетажният ми мезонет и хукнах към колата ми. Въпреки, че съм известен не ме кара шофьор до...където и да е било, а сам шофирах. След 5 минути път, най-накрая стигнах. Веднага щом слязох от колата се запътих към сградата в която щяха да ме интервюират и се заизкачвах по стълбите. Влязох в залата и всички погледи се вторачиха в мен.
-Закъсня!-каза една от моите най-добри приятелки- Джису
-Съжалявам, нуна! Замислих се за нещо и съвсем изключих за интервюто.
-Винаги се оправдаваш...както и да е, днес съм ти подготвила много интересни въпроси. Поне за мен са.-усмихна се самодоволно тя.
-Не ми харесва тази усмивка...
-Успокой се, просто искам да те опозная повече. Познаваме се вече от година, а аз не знам почти нищо за теб.
-Да, да. Все тая. Кога почваме?
-След малко. Ще те викнем щом дойде твоят ред, не се тревожи.
-Аха, отивам да разглеждам списанията.
-Скрих ти порно списанията!-викна тя.
-Аз да не съм теб?! За какво са ми тез списания.-отвърнах и шеговито, а тя само се намуси и ми показа среден пръст.- И аз те обичам...
Седнах в чакалнята и търпеливо,
изчаках да дойде моя ред. След като ме викнаха, започна и играта. С Джису се поздравихме и започнахме да се преструваме, че не се познаваме.
-Като за начало ще Ви питам, преди да станете певец, каква е била мечтаната Ви професия?
-Да стана певец.-засмях се леко.
-А от колко време Ви е било мечта?
-От както се помня го исках. Тогава родителите ми не уважаваха тази професия, но сега вече, даже, се радват и са горди, че съм им син.
-А имате ли си някой до себе си? Сещате се, някое специално момиче или момче?
В студиото настана тишина. А в главата ми се завъртя един от най-ценните ми спомени.