Hateful love

✨78✨

Куки се изкъпа отново и се облече отново. Преди да излезе изкара главата си и започна да се оглежда дали Таехьонг не е намислил нещо. Щом, обаче, не го видя в стаята се изненада. Излезе от банята и започна да върти главата си.
-Хьонг? Къде си?-Куки излезе от стаята и започна да се оглежда в коридора за него. Не видя нищо. Таехьонг видно не беше в стаята.
Излезе навън и започна да обикаля болница докато го търсеше. Щом не го намери, се върна в стаята. Забеляза, че якето му го няма, както и дрехите. Стресна се от това, че ги няма и взе якето си, затича се и тръгна към дома му. Щом пристигна започна да звъни на вратата. Понечи да влезе, но точно в този момент вратата се отвори
-Кук? Ти па какво правиш тук?-попита Джису.
-Таехьонг тук ли е? Нали е тук?-очичките на малкия се бяха насълзили. Беше страшно притеснен и едвам си поемаше дъх. Целия път до там го беше избягал.
-Ъм, Джънгкук успокой се. Да, беше тук, но само, за да пусне едни дрехи в пералнята и да вземе други. Не ми каза къде отива, но предполагам се връщаше при теб. Ти защо си тук, а не в болницата?
-Когато не го видях там се притесних и... Ъгх... -Куки избърса една сълзичка и се успокои. -Благодаря. Ще... Ще се връщам...-той и се усмихна и тръгна обратно към болницата, като и помаха за чао и пак се затича натам.
-Чао, Куки-помаха му Джису и се върна в огромния дом. Куки стигна след около 5 минути тичане и се пльосна на една от пейките пред сградата, за да си почине. След като си отдъхна тръгна към стаята на Тае. Щом влезе обаче него отново го нямаше. Той тръгна да излиза отново, но се блъсна в хьонга си.
-Уоу, малчо-изненада се Тае от рязкото скасяване на дистанцията им. Куки го прегърна здраво и започна да го гали.
-Хьонг, изкара ми акъла. Толкова се притесних...
Тае веднага се отзова на прегръдката и попита
-Защо, мъниче? Какво има?
-Не беше тук. Ходих до вас, но там се срещнах с Джису и тя ми каза, че си тук. Щом дойдох обаче пак те нямаше...
-Аааами отидох все пак да ни взема чисти дрехи-целуна гаджето си по челото по-големия.
-Ама поне да ми беше казал. Знаеш ли колко се притесних щом не те видях тук?!-Куки затегна хватката си още повече.
-Малчо, и да не съм тук, винаги ще се върна за теб-хвана лицето му в шепите си-Плакал ли си??
-Не. -Куки отдръпна главата си и погледна надолу.
-Куки, не ме лъжи
-Не лъжа...
-Мхм...-надигна леко главата му и го погледна в очите, след което го целуна нежно. Куки се подсмихна леко и отвърна на целувката на хьонга си. След като се отделиха, Тае отвори очи и се усмихна на малчото си.
-Вече няма за какво да се притесняваш, тук съм-разкопча якето си по-големият и Куки видя, че под него той е бил без тениска.
-Таехьонг? Защо си така?-по-малкия отиде до него и мина с ръката си по плочките му.
-Защо не?-ухили се Тае заради движението на малкия.
-Ами, не знам... Все пак навън е студено. Очаквах да си облечен.
-Е бях. Имах яке-закачи якето си на закачалката по-големия.
-Е, да, ама все пак не ти ли беше студено? Ами ако се разболееш?
-Не, любов. Добре съм, чу ли?-прегърна го Тае и целуна главата му. Куки се сгуши в него и отново го целуна.
-Ако се почувстваш зле ми кажи!
-Добре, малчо. Не се тревожи за мен-обясни набързо брюнета в целувката.  Куки се усмихна доволно и се отдели. След това погали Таехьонг и го прегърна.
-Повече не ходи никъде без да ми кажеш!
-Добре, малчо. Ти пък чак па толкова ли се уплаши?-навдигна едната си вежда.
-Да. Много се притесних.
-Е, било е напразно.
-Ама все пак се притесних. -Куки затегна хватката си около него.
-Тук съм, мъниче. Бъди спокоен-погали го Тае.
-За миг помислих, че няма да се върнеш...-Куки зарови лицето си в гърдите му.
-Как да няма?! Винаги ще се върна. Винаги бих се върнал за теб, любов моя-усмихна се сладко Тае.
-Ами изчезна изведнъж и багажа го нямаше... Помислих, че си си тръгнал и... Изплаших се...
-Е, вече можеш да си спокоен, малчо. Не съм си тръгнал. Тук съм! При теб..-целуна го внимателно по челцето.
-Нали няма да ме оставиш? Нали ще седиш при мен?
-Разбира се, мили.-погледна го Тае в очите. Куки се загледа в очите му. Около пет минути го зяпаше. След това го хвана за ръката и го задърпа към леглото. Тае тръгна след мъника и тръгна да сяда на леглото.
-Абе, хьонг! Мокро е!-Куки се засмя и издърпа хьонга си. -Изчакай да сменя поне завивките. Тае се задържа за ръката на Куки точно преди да седне и се изправи бързо.
Куки се засмя и взе чаршафи от гардероба. След това започна да оправя леглото.
-Ама Куки, матрака също е мокър-обясни Тае.
-Няма резервен матрак. Тука има само чаршафи, калъфки, одеала и кърпи.
-Ами да помолим за друг-отвърна брюнета.
-Добре...-Куки излезе навънка и намери една сестра. Отиде до нея и я спря.
-Извинете, може ли да смените матрака в стаята на Ким Таехьонг. Хьонга ми се изпусна и сега е мокър.-малчото се усмихна невинно.
-Джънгкук!-извика Тае при чутото.-Полях се, не го слушайте.
Куки се засмя.
-Хьонг, не се срамувай. Нормално е да се изпуснеш. Случва се.
-Ще те убия, честно. Не му обръщайте внимание, леко е мръднал-присви злобно очи по-големия.
-Ой, срамежливия ми хьонг. -Куки продължи да се смее. Тае излезе и го дръпна в стаята.
-Ще видиш колко съм срамежлив, внимавай-ухили се злобно Тае.
Куки започна да се смее истерично.
-Достатъчно, за да се скриеш в стаята. -каза през смеха си.
-Не аз. Ти ще се наложи да се скриеш.-започна да крачи с бавни стъпки към Кук. По-малкия от своя страна започна да отстъпва назад.
Това действие продължи, докато по-младото момче не усети с гърба си студенината на стената зад него. Щом това стана мадият певец го обгради с ръцете си. Целуна го веднъж и смъкна ръцете си на кръста на малкия. Куки му отвърна, като сложи ръчичките си на бузите на хьонга си.