Where are you!?

1

Странно тихо бе в гилдията. Сигурно защото отбора на Fairy го нямаше, но за необичайно време. Той бе изчезнал не за седмица...не две ,а за два месеца. А ще по притеснително беше ,че нямаше никакви жалби или глоби пратени до гилдията за нещо разрошено...дори и за малка къща.  Нищо! Цялатая гилдия бе под напрежение и всеки се стараеше да го крие по свой собствен начин. Леви се беше забила в книгите ,а Ганджел отчаяно се опитваше да я отдели, но уви не му се получаваше. Накрая се отказа и отиде на бара. Там Мира му сипа бира и той я изпи на екс. Уенди също беше на бара...но тя не правеше нищо. Беше си забила главата в плота и тихичко си говореше нещо. Джувия милата, седеше на една маса и ревеше. Карла всячески се опитваше да я успокои ,но за жалост синьокосата магьосница не можеше да спре да плаче. Многократно се опита да отиде на острова ,на който би трябвало да е мисията, при своя така ценнен Грей ,но всеки път беше възпитана от шефа. Кана седеше и пиеше ракия до тях, гледаше тази жалка гледка ,но не вземаше очастие. Чесно казано ѝ липсваше да вика по момчетата, за да спрът да се бият и да пие спокойно. А сега...можеше да пие на спокойствие колкото си иска...но просто цялото удоволствие от това ѝ бе сякаш отнето.
  Господаря се бе затворил в кабинета си. Той също беше много притеснен за отбора ,но го криеше от гилдията "...те са достатъчно силни и умни за да се справят сами...." само тези думи се въртяха в главата му. Опитваше се да се обединят самичак за да може да обеди и останалите в това.
   От името на шефа:

  -Децата ги няма...вече два месеца..започвам адски да се притеснявам, но това не бива да го разбират....мога да се справя...само трябва да набия в главата на Джувия ,че неможе да отиде при Грей...и да подам жалба до издателя на мисията...за отнетото време за изпълнението ѝ. Да! Точно така! Аз съм гении!-мислех на глас....
   Както си говорех на уж на ум....се почука на вратата ми...паника ме обзе. Ако човекът койточука е чул!...

  -Шефе...може ли да вляза или прекъсвам нещо...-обади се мекия глас на Мира...
Това ме успокой. Тя е добро момиче и едва ли ще каже, дори и да е чула.

  -Да разбира се, Мира. Какво има?-попитах предпазливо

  -Шефе, помните Джерал и Мереди нали?-попита ме притеснена тя...

  -Разбира се че ги помня...Джерал не беше ли влюбен в Ерза...

  -ШЕФЕЕЕЕ-каза мира ядосана...

  -Какво има....-аз си казвам истината...не съм виновен ,че той смята че не могат да бъдат заедно...пък и Ерза като му споменат името се отнася сякаш в друга реалност...-скръстих ръце опитвайки се да изглеждам сериозен....ама на такава тема...трудно си беше...

  -Шефе, бих ви предложила да си замълчи те малко пред него...защото е отвън и иска да говори с вас...-след това тя погледна надолу
Разбрах какво имаше предвид...и ми се щеше да не бях казваш това...ама минало заминало....аз съм господар на гилдия как един младеж ще ми чете конско какво съм казал...особено като е истина!

  -Да...да...да влезе...-казах опитвайки се да звуча спокойно...

  Мира излезе и след малко влезе едно момиче с мисля че розова коса...това трябваше да е Мереди.

  -Какво искаш?-казах строго аз...

  -Исках....искахме да говорим с вас за мисията на която сте пратили отбора (Ераз, Луси, Нацу и Грей)-попита тя като се почва по главата...явно нещо я спираше да говори много...-прекалено много са се забавили на мислията...все пак ги няма вече от два месеца...не е ли незаконно да се задържа толкова...

  -Дори и да е не е в говята работа да ми търсиш отчет!-казах леко ядосано

  -Но може би е моя...-обади се някой отзад

  Той се доближи до бирото ми. Аз само го гледах. Беше със качулка, но си знаех че е Джерал... Момент по късно се разкри дясната му буза и като я видях вече бях сигурен...това беше Джерал...

Автор:
За тези който са си пойграли да прочетат това....щот май никой не го чете...😒😒😒 Ама все пак да си кажа....
Това се новата ми книга!
Както разбрахте на Fairy Tail
Та мислех да я кача....ми може и никога но поради ината на Sad_Anime_Girl ето я! ДОВОЛНА!!!