Where are you!?

6

От името на Н.Л:
Докато Мереди се опитваше да разбере какво е станало с Джерал и какъв е бил този сън, Нацу и Грей бяха навън за да намерят нещо за ядене ,Уенди ,Джувия и Карла дойдоха с тях за да помогнат. Защото Джерал още спеше ,Мереди остана с него.
-Ей, Нацу-сан къде отиваме?-попита леко и любопитно Уенди
Джувия се прозя и се подпря на Грей.
-Отиваме да намерим нещо за ядене.-каза Грей и взе в ръцете си Джувия.
Нацу се отдели от групата защото надуши нещо. Една позната миризма....Луси.
От името на Нацу:
Както вървяхме надушиха пак онази миризма на бонбони и инстинктивно тръгнах, сега вървя инстинктивно към миризмата.
Както си и знаех-Луси...тя лежеше в безсъзнание на плажа на острова. Незнам дали е под контрола на Марико затова се доближих до нея и леко я пидритнах, за да я събудя.
Тя леко си отвори шоколадовите очички и ме погледна право в мойте. Тя бързо се изправи и се отдалечи от мен. Брега беше осеян с огромни камъни и тя докато ходеше се опря в една и нямаше на къде да ходи....сякаш искаше да избяга от мен...но скалата беше дълга и висока и нямаше къде да избяга. Явно тя също осъзна това и започна да вика:
-НЯМА ДА МЕ ИЗМАМИШ ЗНАМ ЧЕ НЕ СИ МОЯ НАЦУ!!!! ТИ СИ ПОРЕДНОТО МУ КОПИЕ ОПИТВАЩО СЕ ДА МЕ ДОВЕДЕ ДО АНАЗИ ЛУДА КУКЛОВОДКА!!!
-Луси? Ти? Какво? Какво копие? Аз съм!!!-казах объркан аз
-НЕ МИ ГИ ПРОБУТВАЙ ТИЯ!!! НАЦУ СИГУРНО МЕ МРАЗИ!!! ЗАРАДИ СЪЗДАТЕЛКАТА МЕ КОНТРОЛИРАШЕ И ГО ПРЕДОХ!! ТОЙ МЕ МРАЗИ!!!-след това се разплака....миалта ми
Стана ми тъжно ,но се сетих факта ,че аз съм истинския ,оригинала и не я мразя. А до колкото разбрах сега не е под контрола на Марико....това си е моята Луси. Пак мирише на бонбони и отново има онези шоколадови очи. Това вече си беше тя....истинската тя...но защо...какво става с нея.
-Луси, азс ум истинския!
-ЛЪЖЕШ!!
-Дай ми поне един шанс да ти докажа, моля те! Месец и половина прекарах без теб! Дай ми поне шанс да ти покажа че съм аз!-една сълза се спусна по бузата ѝ след това ,което казах.
-Добре...но само защото ми липсва Нацу.
-Благодаря.....
Бавно ,но решително започнах да се доближавам до нея. Тя първоначално се уплаши ,но после разбра че няма да отстъпя.
Стигнах до нея, а лицата ни бяха на сантиметри разстояние.
-И какво ще справиш сега на, НАцу...-каза тя...още не вярваше че съм аз...личеше си
Аз хванах ръката ѝ и я допрях до сърцето ми:
-Усещаш ли го. Как тупти. Тупти за теб.-след това се усмихнах топло ,а от очите ѝ се стекоха сълзи.
  И за миг тя се разплака.
-Сега вярваш ли ми?-попитах я тихо аз
-Нацу...аз...това си ти...а аз пак ти наговориха една камара...-сложих пръст на устата ѝ ,не ѝ позволих да каже нищо.
-Луси никога няма да те намразя,ам нИкога! Аз те обичам ,независимо какво се случва!-след това тя се изчерви ,а аз я целунах по челото.
  Хванах двете ѝ ръце и ги вдигнах. Оставих едната ми ръка да ги държи ,а другата я сложих на кръста ѝ. След това я целунах по устата ,този път. Целувката продължи дълго ,а след това тя се свлече надолу ,а аз с нея. Накрая останахме в седнало положение. Тя допряна до скалата с вдигнати ръце ,който аз държах ,а аз седнал на сега опънатите ѝ крака и също се подпрял с едната ръка на скалата. Сега ми е паднала. Колко време не я бях докоснал или видял. След като се отделихме един от друг аз се запътих надолу към врата ѝ. Спрях се някъде и набързо и направих една смучка.
-На....цу-каза тя и си орехапа усната.
Аз пак се качих на нивото на очите ѝ ,но този път тя си измъкна ръцете и хвана ръката, с която се бях подпрял за скалата и аз паднах в нея. След това тя силно ме прегърна и ми хвана главата. Доближи лицата ни на сантиметри едно от друго и ме целуна. Тази целувка не беше толкова дълга....нещастен човек съм....(😂) След като се отделихме Луси само тихо ми подшишна:
-Обичам те💗
Аз се усмихнах и се доближих до ухото ѝ:
-Знам, но аз повече
След това леко и обизах ухото от което тя стана по червена от домат ,но все пак не ми каза нищо. Пък дори и да ми кажеше щях да се направя че не съм чул ,стоях месец и половина без нея сега си е само моя.....САМО МОЯ...и никой няма да ми я вземе.

Автор:
Ами стана нещо...исках да не е толкова сериозно и се спрях май на NaLy момент....ама едва ли ще е проблем...малко май стана странно ама....първоначалната ми мисъл беше цялата книга да е такава...така че...
Пък и знам че Kuro_Senpai1 няма да се разсърди на NaLy момент...и както съм почнала ще трябва да си напиша и на Gruvia😅😅😅