Where are you!?

5

От името на Н.Л:
-Сямка я взе....-обади се тихо Нацу
-Сямка я е взел....ама как....защо....?- започна притеснено и безорянтирано да задава въпроси синьокосия магьосник
Ледения магьосник Грей погледна навън. Слънцето залязваше, залеза осветяваше всички части на пещерата. Тук там се виждаха следи от мечове. В едната стена на пещерата имаше забит нож, сигурно на Тирания. Тук там лъщаха превръзки и разпърчалосани остатъци от куфари и багаж. За два месеца това място беше станало кошмар ,но и единственото защитено място за разпаднали я се отбор. До ръба имаше и кървави петна. По ръцете и краката на момчетата личаха рани и белези. Дрехите им също не бяха по добре. Може би само надеждата им бе останала непокътната. Може би след всичко това Нацу и Луси ще заздравят още повече връзката си или ще се разпадне напълно... Грей не спираше да гледа така ценната си Джувия със притеснение и страх. Притесненитето му идваше от това че тя е тук ,а страха беше да не и се случи нещо. Той би понесъл всяко мъчение дори и живота ни си дал само и само да не я докоснат и с пръст. В на Нацу главата се въртеше само една мисъл...Луси. Тя беше неговото всичко, а сега без нея той е нищо...нищо повече от магьосник изгубил желание за живот....Джерал така и не получи отговор на въпроса си ,което вътрешено го разкъсваше. Ерза беше единственото за което дойде...да ѝ се извини...да я види....може би отново да прокара ръце през червените ѝ коси...или просто да знае че е добре. Все още страха му да не я нарани го владееше...а лъжата която ѝ каза го разкъсваше допълнително.
След като слънцето залезе всички легнаха да спят и не се чу и звук от никъде...само някой щурец да се обади веднъж ,но и това не се забелязваше толкова...
От името на Джерал:
Може би съня ще ме разсее за момент/два....лека нощ....Ерза

-Къде съм? Защо всичко е бяло?
-Значи все пак дойде?-обади се познат глас зад мен...
Бързо се обърнах и я видях...това беше Ерза. С една бяла рокля и роза в косата. Затичах се към нея за да я прегърна ,но уви тя бе само видение и минах през нея...набързо се изсипах на земята.
-Не съм точно истинската Ерза...тя е в затвора на Сянката...но с помощ на едно момиченце успя да се свърже с теб чрез мен.
-Значи ти не си Ерза....-натъжих се леко
-Не...съжалявам тук съм само за да ти кажа това което ти не искаш да чуеш. Тук не е за теб ,Джерал! Ако ти стане нещо тя няма да си го прости...аз няма да си го простя... Със или без годеница ти си...-тя се разрева- ти си човека ,който винаги ще е господар на сърцето ми...
-Аз....Ерза....ти....ти си си ти....не някое магическо копие.
-Аз съм....смесица от магията на Алис и желанието на Ерза да говори с теб...и да знае че онова на кръста не си ти....аз съм мислите на Ерза придобили форма в ума ти. Виждаш ме така ,защото ти искаш повече от всичко да я видиш нали!?
-Чакай кръст!!!??? Какво става!!?? Къде е!? КАЖИ МИ ВЕДНАГА!!!
-Казах ти в затвора на Сянката...беше упоена когато я водеха там и незнае къде е...само знае това което вижда: една тъмна стая...с кървави белези навсякъде....вързана е с окови и неможе да мръдне....пред нея стой един кръст, на който е най-големия ѝ страх....ти си на него...разпънат и омагьосан със тъмна магия....-докто говореше тя започна да изчезва.
-Чакай какво става!!!!???
-Май се събуждаш или те будят...-каза тя
-Дай ми нещо с което да те намеря!! Моля те Ерза! Отлично знаеш, че няма да те оставя така. Дай ми нещо ,с което поне да се свържа с теб!-сълзи започнаха да се стичат по лицето ми
-Ох...правя го само защото не искам да се притесняваш-тя ми подаде едно червено камъче- може би ще можем да си говорим...а мисля че и ако съм наблизо ще заблести
След това тя изчезна.

-ЕРЗААААААААА-събудох се с вик аз...уплаших до смърт Мереди....другите го нямаше.
-Джерал! Ох слава на Бога събуди се! Сънуваше нещо ,чак по едно време се разрева! Какво стана!? -за погледнах в лявата си ръка ,а там беше камъчето
-Значи всичко е било истина....-казах с лека усмивка аз -Не се притеснявай ще те намеря и ще те спася!
Мереди само ме гледаше и не смееше да каже нищо