Where are you!?

10

От името на Мереди:
  Лека полека започнах да си отварям очите. Понечих да го затворя ,но пред мен се появи изневиделица любопитното лице на Нацу. Направо си изкарах ангелите. Подскочих и седнах на пода.

-Още един буден!-обади се Нацу

  Огледах се. Беше сутрин ,а онова момиченце го нямаше, но пък Луси беше тук. Сетих се за разказа на Грей и Нацу и понечих да стана и да отида до нея. Нацу неочаквано ме спря.

-Тя вече е както преди-обади се тихо той.

-Ъм, сигурен ли си!?-попитах аз невярващо

-Повече от сигурен!

  След това той се отдалечи и започна да буди останалите. Какво ли беше станало с онова момиче? А медальона къде е? Да не е било сън? Чакай ако е било сън....значи ли че.....? Не незнам...пък и кого да питам!?
  След минути цялата група беше будна ,дори и Луси ,на която все още не вярвах напълно. Нацу ни събра около огъня и ни огледа със един сериозен поглед. Личеше си че има на всеки е някъде другаде. Не знам за какво си мислят другите ,но мога да хвана бас за Джерал.
  Нацу извади герданчето и парчето ,което Джерал се опита да съедини към него.

-Пасват си ,но ни трябва някой ,който да ги съедини...-каза си го подноса той ,но всички чуха

-Джувия предлага да отидем до местното племе, Джувия вярва че там ще има нещо като заварчик.-обади се Джувия

-Може ,но ако няма!?-обади се Луси

-Трябва да опитаме!-обади се Нацу

-Защо!? Неможе ли просто да го оставим? Какво по точно е това?-обади се тъкмо влизащата Уенди

-Уенди ти къде беше!?-попита я Грей

Малкото момиченце се почеса по главата ,а котката ѝ се подаде зад нея. Уенди се доближи до медальона ,а Карла седна в скута на Джувия. Погледа го и седна до Луси. И странния разговор продължи, без отговора ѝ къде е била...което ми стана подозрително.

-Ок, да опитаме в селото ,а ако не стане се ще измислим друго.-обади се Нацу решително.

Всички станахме и се "пооправихме" ,нали трябва да приличаме на нещо и тръгнахме.
По път не проронихме и дума. Затова и стигнахме доста бавно до там... не обърнах внимание на нещата около нас ,а просто си гледах кръката.

От името на Джерал:
Мамка му....ще ми се спука главата от въпроси! А на никой нямам отговор...например защо паста която Ерза ми даде с съня ми съвпада...със онова медальонче?...Ако онова беше богинята на съня...значи ли че тя е тази която ни свърза...? Ако съм прав защо не ми каза къде е като я видяхме? Защо имам чувството ,че нищо няма да постигна като съм тук? Къде е моята Ерза, не онова странно копие от съня ми!? Какви бяха онези гласове!? Какво търсеха!? Ох незнам нищо....

-ДЖЕРАЛ!!!!-чух глас да ме вика ама се Бах вглабил толкова във въпросите че не обърнах внимание...-ДЖЕРАЛ!!!-отнкво игнорирах- ДЖЕРАЛ ВИШ ,ЕРЗА!!!

Стреснах се и започнах да се оглеждам. А Мереди само ме гледаше отчаяно...

-Значи само това те изважда от транса....-каза тя с повдигната вежда.

Аз се засмях и я погледнах.

-Какво има?- тя ме погледна и ми посочи с поглед една шатра. Явно бяхме в "селото". Огледах се наоколо не беше нищо особено. Разни паладки. Бяха в различни цветове ,но за мен си бяха паладки...започнах да разглеждам хората...черни със рисунки по лицата и телата. Малко мязаха на мен от една страна....забелязах че всички бяха облечени еднакво...а на някои на главите носеха пера...неразбирам ама след като не ме засяга е добре.

-Отивам да разгледам- обадих се аз и потеглих на където ми видя първо окото, като не изчаках да получа отговор от Мереди.

Вървях и си гледах краката без да мисля на къде вървя. По едно време се блъснах в някого. За малкото време в което успях да го огледам забелязах ,че не изглеждаше като останалите тук. Беше целия в черно, а до него имаше едно момиче.....което много ми напомняше на някого...

Автор:
Dark_Senpai0 благодаря за съвета