Where are you!?

9

Богинята на съня 2

~~При Джерал и Мереди~~

От името на Мереди:
Известно време стояхме неподвижни и едва дишахме. Вече не се чуваше нито звук и двамата с Джерал си отдъхнахме. Въпреки че още имахме притеснения.
Почувствах се странно. Сякаш нещо излиза от мен. Храстите ,който ни слубиха за врата помръднаха. Обзе ме паника и то чак необичайно голяма.
За мое щастие бяха само Грей и Джувия, но като ги гледах бяха доста зле. Грей държеше нещо и не го пускаше като имане.
Той се подпря на стената и започна да се свлича надолу. Накрая седна и се хвана за главата:

-Какво е станало тук!?-попита и отговор едва ли щеше да получи

Джувия хвана едната му ръка и понечи да вземе това ,което той стискаше толкова здраво и с 300 услия успя. Тя го вдигна и започна да говори нещо:

-Джувия и Грей-сама...ъм....намериха това близо до един хълм- запопна тя

-Просто им кажи Джувия-Обади се Грей студено, а Джувия въздъхна и започна да разказва....(който е чел знае какво разказва...няма да го повтарям като папагал)

~~След разказа~~
-И сега ние трябва да намерим другата част!-завърши Джувия

-Може ли да видя този медальон?-попита Джерал

Джувия му го подаде и той започна да го гледа доста редизвикателно. В погледа му се четеше донякъде ярост и люнопитство ,а това не се виждаше всеки ден у него. Медальона за свети и се появи едно русо момиченце вътре, което само си отвпряше устата сякаш говори, но ако погледнах Джерал разбрах ,че някак той знае какво казва. Той бръкна в джоба си и извади онова камъче ,за което ми беше разказвал от съня му. След това го допря до медальона и то за свети ярко. След това Джерал се отпусна и заспа. След това видях че и Грей си затваря очите, а Джувия започна да залита. Хванах я и тя заспа в ръцете ми. Оставих я на пода и усетих някаква отпадналост. Преди да се усетя допрах глава до земята и зрението ми се замъгли и само видях как нечии крака се появиха. Неможах да фокусирам и просто се отнесох в сън.....

~~по време на ставащото в бърлогата~~

~~при Налу~~

От името на Нацу:
Реших че след като Луси си е пак нормална трябва да кажа и на другите. Запътихме се към барлогата и чух някакъв разговор между двама души и дадох знак на Луси да мълчи:

-Ето видя ли няма нищо!?-обади се един глас....личеше си,че е женски

След това едно тъмен и зловещ глас само се изказа:

-Като не те натискат не звъни!

След това гласовете не се чуха, а стъпките им се отдалечиха. Беше старинно. Почувствах се слаб и немощен. Луси ме побутна и аз инстинктивно седнах на земята. Гледах я и си личеше ,че тя чувстваше същото като мен, но също така и трепереше. Понечих да направя в пламък ръката ми ,но нищо не стана. След това се сетих за уроците ,който Грей ми даде за да паля огън с камън....хе ирония ,а мислех че няма да ми трябва....запалих го и успях да го изям ,но нищо повече. Луси ме гледаше и гледаше. Накрая схвана, изправи се и извади едни от ключовете си:

-Отвори се портал към Водолея, Акуериус (май беше така...чесно да си кажа не помня)

Ама незнам за радост или за жалост нищо не се появи. Хванах Луси за ръката и по най-бързия начин се запътих към пещерата. Отместих листата. Влязох ,а Луси ме следваше неотлъчно. А когото влязох видях странна гледка. Всичките ми приятели спяха ,а едно малко момиченце с дълги руси коси стоеше до прага и ме гледаше.

-Ол най-после се появихте и вие!-каза тя и се засмя....мило!?

-КОЯ СИ ТИ И КАКВО СИ ИМ НАПРАВИЛА!!!-започнах аз без да му мился

Тя се засмя леко:
-Нищо не съм им направила, заради медальона ми е...затворена съм вътре и понеже и двете части са в тях синьокосия ги съедини което ги накара за крадко време да заспят. След малко ще са будни. И понеже само вие сте будни ще кажа на вас как да ме усвонодите.

-ЧАКАЙ ЧАКАЙ ЗАЩО ПЪЛ ДА ТЕ ОСВОБОЖДАВАМЕ!?-пак без да му мисля продължих с разпита

В очите на момичето се четеше спокойствие и с една мила ,но и зловеща усмивка каза:

-Само аз знам истинското местоположение на Ерза и как да я измъкнете. А като я измъкнете може би ще си тръгнете от тук...

Автор:
Така....еми това си е за Kuro_Senpai1 какво да кажа...еми подарък....не я знам дали ще се сърди ако кажа за какво е така че само така....та...да....това е