Where are you!?

4

От името на неутрален разказвач (Другия път ще го напиша от името на НР да знаете) :
Докато Джерал и Джувия се опитваха да разберат какво иска да каже Грей, в далечината едни големи червено-розови очи се вписаха в тях и седна тиха усмивка чакаха да видят какво ще стане. Накрая Джерал я/го чу да казва нещо и го сметна за доста подозрително. Той се доближи до ледения маг и го постигна леко като с поглед следеше фигурата.
-Нацу ,запуши си ушите и си затвори очите, имаме компания. Не ѝ позволявай да те контролира.-каза тихо ледения маг и зачака драконо убиеца да го послуша.
Фигурата се ухилих и ясно лъснаха остри бели зъби с малко крър по тях.
-Опа, да не прекъсвам нещо?-каза тя моли и последва смях от нейна страна.
-Малка гадина!-обади е ядосън ледения маг- Ice make ,wall!!!!
  Веднага една ледена стена се появи пред фигурата и я обгради. Ледения маг хвана водната магьосница и вдигна малката синекоса драконо убица и я сложи на гръб. Нацу направи знак на Джерал да тръгват. Той хвана Мереди и тръгна. Карла разпери криле и полетя след тях.
Тичаха поне половин час и по едно време ледения маг спря.
-Мислех че вече сме достатъчно далече. Но започва да се стъмни да отиваме в пещерата. Нацу всичко наред ли ти е...главата да те боли или нещо подобно.-каза предпазливо ледения маг.
-Не всъщност съм много добре-каза усмихнат Нацу.
-Добре тогава да се прибираме.-каза с усмивка ледения маг.
-Прибираме? Къде?-попита Мереди
-Там където живяхме тези два месеца...буквално в пещера, а дните ни минаваха почти по същия начин ,още в началото когато тя започна да контролира Луси и ни откри.-провеси нос Грей.-но тук не е мястото да разказвам това...
-Как така да контролира?-каза Джерал притеснен.
-Каза ти че не му е мястото ,мълчи сега!-каза леко раздразнен Нацу
Останалата част от похода мина в пълно мълчание. Накара стигнаха до два застопорени камъка и под тях някакви листа. Ледения маг клекна до листата и ги поотмести.
-Кой е първи?-попита той-Джувия давай
Джувия без да се инати се доближи и се загледа в току що разкрития отвор.
-Наведи се малко и ще минеш-каза с усмивка ледения маг.
Тя се наведе и влезе. След това Уенди и Карла се шмугнаха. Мереди набързо се шмугна ,а Джерал чак накрая влезе. Нацу и Грей също влязоха и ледения маг отново закри от вътрешната страна дупката.
В пещерата беше пълен мрак. Огнения драконо убиец запали ръката си и ги поведе навътре в пещерата ,която се оказа много дълбока и дълга. Накрая се видя светлина. Те бяха на върха на планината ,която се виждаше от далече. Карла отново полетя и излезе през гоямия отвор и с ужас разбра ,че те са точно под върха. Гледката от дупката беше прекрасна. А на самото място имаше само огнище.
Ледения маг седна на пода и се облегнат на стената, а огнения убиец запали огън. Всички веднага около него в мълчание докато то не беше развалено от Джерал:
-Сега ще кажете ли какво е станало!?
-Ох няма да се откажеш нали-обади се Нацу
-Не нека да знаят ,за да си тръгнат по лесно...-каза Грей
-Ох, но ти ще им го разкажеш...не искам да говоря за това.-провеси нос огнения маг и една сълза се стече по бузата му.-не и докато не си върна Луси...
-Е добре-започна ледения маг-отидохме на мисията и всичко беше наред ,почти щяхме да я изпълним когато се появиха те.....едно малко момиченце на име Марико тя имаше сестра близначка с която даже се и запознахме. Беше много приятен човек ,май се казваше Алис...и тогава дойде Сянката ,тъмен магьосник прокълнат да бъде сянка докато умре. Но магията му е помогнала да приема всякаква човешка форма. Един ден Марико дойде при нас разплакана и едва я успокойте ,за да ни каже какво е станало. Оказа се че Алис е ходила до местното село за да се запознае с местните и един от местните решил че тя е Сянката ,заради странната ѝ поява и я пробол в сърцето в гръб. Тя умряла на място.  Два дни Марико беше с нас, докато един ден не сънува нещо и като се събуди се обърна срещу нас. Ерза каза че Сянка е влязъл в съня ѝ и ѝ е казал нещо ,за да дойде на негова страна. Малко след това Луси започна да се държи странно. И една вечер ни нападнаха...тогава разбрахме и каква е магията на Марико....да контролира хора, сякаш са ѝ кукли. Вече ни нарича "играчки". Малко след това Луси изчезна, а Ерза започна да я боли главата едва ходеше и докато ние търсихме храна и такива неща тя или спеше или се свиваше на топка от болка. Един ден Луси се върна в старата пещера и извика Варго. Стана ми странно...а още по странно ни стана като видяхме Варго...очите и бяха кърваво червени ,точно като тези на Луси. Изведнъж зад нея се появи Марико и всичко ни стана ясно. Луси започна да ни напада ,а Мароко се смееше и смееше. Толкова че чак медальона ѝ падна. Нацу бързо го прибра и тя неразбра. След това с Нацу се разделихме ,той взе Ерза ,а аз останах да се сръжавам с Марико и Луси. Луси тръгна след Нацу. А Марико остана. До колкото каза Нацу ,Луси го е нападнала. Но видял че не била съм оф пълен контрол и тя му казала да бяга за да не направи нещо за което да съжалява...Луси го умоявала и умолявала и накрая той тръгнал. Малко след това Ерза се поправи и ми каза нещо което ни потсе. Ние Двамата с Нацу неможем да бъдем толкова лесно контролирани ,заради нервните ни системи. Тя каза че е разбрала как работи магията на Марико....използва слабото място на човека ,а именно човекът който обича. За да контролира Луси е използвала чувствата ѝ към Нацу...а като ги раздели чувствата на Нацу се увеличиха още повече затова първо ще започне да контролира момичетата....
-А какво стана с Ерза? Тя къде е?-обади се Джерал
-Сянка я взе....