Where are you!?

11

От сблъсъка паднах на земята и се хванах по някаква причина за главата. Човекът който ме блъсна като ме видя хвана момичето за ръката и по най-бързия начин се отдалечиха от мен. Докато се отдалечаваха аз стоях в същото седнало положение и гледах с леко притворени очи, полъхът на вятъра разрошва косите ми ала аз не помръднах. Просто гледах двете отдашечващи се фигури, от които женската в караше да имам чувството за дежавю.
   Вятъра се усили и събори качулката на жената фигура.

-Ерза- казах бавно и тихо

  Дори и от падналата качулка без да видя лицето ѝ просто знаех че е тя. Червените ѝ косои ,както са често срещани във Фиоре, така и са неповторими, всяка една чупка на косата ми казваше ,че това е тя. Бях напълно убеден.
  Чу се гръм зад мен и момичето се обърна. Както и мислех това е моята Ерза. Очите ѝ блестяха ,но някак не по начина по ,който бях свикнал да ги виждам. Бяха целите червени сякаш е плакала, кафевите  отблясъци ги нямаше....
   Толкова бях погълнат от гледката пред мен ,че дори не ми дойде на ум да погледна назад и да видя какво избухна. Погледа ми беше само в любовта на живота ми и това как се отдалечава от мен.
  Както вървяха Ерза припадна, просто ей така се хвана за главата започна да вика и пропадна. Шибаната ,вече откриваща се, мъжка фигура се протегна и я взе на ръце ,а след това изчезна.
  Стоях стаписан, не знаех за кое по напред да мислия и какво да правя. Съня ми....тя беше....аз.....? Дори не можех да си задам въпрос като хората....
  Реших че след като двамата изчезнаха мога да обърна внимание на изстрела. Обърнах се ,времето сякаш за мен бе спряло. Земята беше спряла, чакаща ме да сляза....усетих някой да ме хваща за раменете, фокусирах малко погледа си и видях Мереди ,тя ми викаше нещо с насълзени очи, но аз не чевах. Всъщност неможех да мръдна. Само я гледах. След това тя си сложи едната ръка пред устата си и видях кръв....да не би аз...? Очите ми започнаха да се затварят. Пред мен се разкри една тъмна фигура подобна на тази с която беше Ерза. Тя си отговори устата и ми прошепна нещо, след което изчезна, очите ми се затвориха напълно....само чух за последно Мереди да вика името ми, но вече неможех да си отворя очите.

От името на....неотрален:
Събудих се в ръцете на вечния ми изндвач. Веднага като гръм от небето ми дойдоха спомените, Джерал....той...това беше той знам го. Значи все пак Сянката е била права.
  Въздихнах шумно ,което стресна "човека" който ме несеше и той ме пусна на земята.
  Изгледах го кръвнишки:

-Каза че той няма да пострада, онзи изстрел да не беше мираж!-зачочнах без да мисля

-То те видя. Трябваше да вземем мерки-каза студено и безчувствено "партньора ми"

-И двамата знаем защо се съгласих да ви съдействам, на оствова магията не действа дълго, сега нито Джерал ,нито който и да е друг има магия и единственото заради което се съгласих беше за да ги защитя ,а вие едва не убихте главната причина са съм тук! Ако още веднъж се повтори ще имате мъртва сътрудничка.

  -Не вярвам да се самоубиеш заради човек ,който те е лъгал повече от колкото мечове можеш да изкараш....-каза с лека наметка на шега

  -Е повярвай-станах от пода и извадих един меч ,а с него минах по дължина на ръката си.

На партньора ми му се ококорва очите. Разбра че съм сериозна...

-Това е само началото ,и косъм да падне от главата му и не само аз ще си отида -допрях меча до врата му- и ти идваш

Усмихна се подло и продължих да вървя. От ръката ми се стичаше масивна струя кръв, но не ми пукаше ,целия ми ум беше в сцената когато застреляха моя Джерал....

Артор:
Еми....по добре късно от колкото никога....
Не сериозно бях спряла да пиша и да....