Where are you!?

2

От името на шефа:
Това беше Джерал знаех го. Но въпреки това пак изглеждаше различен...сякаш нещо се е променило в него. Въпреки че, на вид изглеждаше както обикновено, имаше нещо друго, което се беше променило. Сякаш в очите му се четеше някаква решителност, сякаш вече беше решил какво ще прави и само идва да ми каже. Но защо на мен? Дали е свързано с Ерза и отбора?
-Е какво искаш?-казах спокойно аз...само видях как Мереди набързо излезе от кабинета ,а Джерал ме погледна право в очите.
Обикновенно като ме гледаше виждах състрадание или други такива признаци ,но сега в очите му имаше само ярост и решителност.
-Искам да отида на острова за да върна Ерза и отбора! И не приемам "не" за отговор. Ако трябва ще взема и някой от гилдията! Но няма да се откажа!-каза той крадко и ясно...
Чесно да си кажа очаквах това...а дори и да му кажа не той пак ще отиде...така че:
-Добре ,но ще вземеш Джувия и Уенди с теб...-изведнъж цялата ярост в очите му се изпари и той се усмихна...
-Щом се налага...ще ги взема!-кимна удобрително той.-Но те дали ще са съгласни...
-Естествено че ще са...Джувия над 20 пъти се опита да отиде на острова...Уенди не би отказала за нищо на света...само че ще трябва да вземете и Карла с вас...-казах леко с насмешка...
Той също се подсмихна и се загледа към прозореца:
-За Ерза ако трябва и цялата гилдия ще взема...-май мислеше на глас....
Направих се че не съм го чул и само го изпратих. След това доволно си седнах на стола и замятках крака като някое малко дете. "Ще ги върнат...ще ги върнат...Yes..."...повтарях си без да спирам.
От името на Мереди:
Реших да изляза и да изчакам отвън Джерал да се изкаже. Изобщо не го харесвам като е сериозен....но пък хубавото е,че поне веднъж ме послуша. Трябва да се бори за щастието си...а не да го лъже...че имал годеница (😒) ...само и само да не вземе да я нарани. Я стига! Тя си го познава! И знае че дори да я нарани не е нарочно! (Всички знаем за кого говори...а ако не: Ерза...) Но сега да видим какво ще стане...
Слязох долу и видях Джувия пак да реве. Отидох до нея:
-Извинявай ,може ли да седна до теб? И ако може да ми кажеш защо винаги когато дойдем си толкова тъжна?-усмухнах се топло и я погледнах в очите.
-На Джувия ѝ липсва Грей-сама, но шефа не пуска Джувия да отиде на острова, за да го види, а Джувия има предчувствие че нещо не е наред на този остров...-каза тя през сълзи
Стана ми мъчно. Реших ,че ще е добре да ѝ кажа какво иска Джерал и ако иска и тя да дойде... някак...
-Ей -седнах до нея -Да те зарадвам ли!?
-Джувия ще ти е благодарна.-кимна удобрително тя.
-Еми..тук сме защото Джерал иска да отиде на острова и да върне отбора.-казах мило аз
-И ще те вземем с нас-обади се глас зад мен...
Бързо се обърнах и видях ,че Джерал беше щастлив ,не направо грееше от радост.
-Вие ще ходите на острова ,Джу-Джувия може да дойде с вас! -стана щастлива тя. Сега двама човека грееха от радост, докато цялата гилдия беше умарлушена.
-Ще трябва да вземем и Уенди и Карла по заповед на шефа ви, но не ми пречи само да стане по колкото се може по бърз начин.
-Джувия отива да ги извика, но Джувия от преди две седмици си е стегнала багажа ,но шефа не я пусна. Така че, Джувия ви моли да изчакате половин час не повече за да може Джувия да помогне на Уенди и Карла да се оправят- щастливо каза Джувия и се затича към бара.
С Джерал излязохме и предложих да отидем на кафе докато чакаме. Той май не го интересуваше много и просто тръгна.
Седнахме и си поръчах 3 в 1. Джерал само гледаше часовника....но поне сега е щастлив.
След точно половин час. Джувия дойде с един сак ,а Ленди с куфар на колела. Карла носеше една малка раница. Е време беше за тръгване.....