Where are you!?

8

Богинята на съня 1

От името на НЛ:
Синьокосата магьосница направо се разтапяше от щастие при всяка една целувка на ледения маг. А той не спираше да я целува и прегръща. Сякаш тя беше негово притежание, сякаш е бил пират не виждал съкровище от толкова години и сега го е намерил. Момичето залитна и падна на земята ,а той с нея. Ледения маг леко обяви ръцете си около кръста ѝ и се усмихна дяволико:

-Ти си само моя-след това отново я целуна

След като се отделиха ,момичето го погледна с изкри в очите и усмивка на лицето.

-Само твоя-след това му се нахвърли.

Целия този идеален за тях момент изтрая няколко минути ,защото от гердана се чу нечии глас:

-Ъм....извинете вие двамата...?-както се чуваше беше детски глас...(абе само деца включвам на тоя остров😂😂😂)

Грей се приближи нерешителност до гердана и го вдигна. Там беше едно малко русо момиченце, имаше сини като океана очи и рози в косата. Изглеждаше е не е на много хубаво място...но тя сияеше и сияеше. Джувия се доближи до него и се вкопчи в лявата ръка на линия си и също със отчудване загледа странния предмет.

-Коя си ти?-попита нерешително Джувия.

-Ами трябва да знаеш че съм богинята на съня...понякога помагам на хората , който се обичат да се свържат чрез сънищата си....а вие сте...

-Аз съм Джувия ,а това е моя любим Грей-сама, но ти нямаш ли име?-попита вече въодушевено Джувия.

-Ами не го помня...-малкото момиченце в медальона се натъжи и понечи да изчезне.

Грей не можеше да каже нищо ,той беше меко казано стаписан и ядосан...и му идеше да хвърли нещо...особено онова в ръцете му... веднъж да остане с Джувия и една висулка да му пречи...на ум той псуваше и псуваше вълшебния предмет....но водната магьосница не усещаше това ,което го караше да се ядосвам още повече....

-Марико....така се казва момичето, което те даде на нас, каза че можеш да ни кажеш къде е една наша приятелка...която беше отвлечена от Сянката....

-Трябва да има и друга част от медальона....ако се вгледате внимателно ще.видите че тази е като част от сърце срязано на половина...трябва ми другата част! Сега е сякаш говорите с половината мен....-каза леко и милодушно малкото момиче в медальона.
    Водната магьосница и любимия ѝ само се спогледаха. Момичето сложи медальона на врата си и хвана гаджето си за ръката. Двамата се запътих с към "квартирата" на екипа.
     През това време в пещерата Джерард каза всичко на Мереди и ѝ показа камъка. И на розовокосото момиче ѝ се стори ,че камъка прилича на половина от сърце ,но си замълча, ѝ се стори неуместно да го каже. През останалото време ,като не знаеха къде са другите те останаха в пещерата. Нямаше какво да си кажат затова стояха в тишина. По едно време тишината беше развалена от странен шум сякаш от стъпки, точно отгоре над тях. И двамата ги беше страх да вдигат въздух само и само да не ги чуят.

-Ето видя ли няма нищо!?-обади се един глас....личеше си,че е женски

След това едно тъмен и зловещ глас само се изказа:

-Като не те натискат не звъни!

След това гласовете не се чуха, а стъпките им се отдалечиха.
  Двамата си отдъхнаха ,но нещо разклати храстите ,който се водеха врата към скривалището им и спокойствието им отново бе нарошено...

Автор:
Така това е за упоритата Kuro_Senpai1 щот не ме остави намира...е не ,че...все още някой друг освен нея следи това ама....Абе мир и тва е!!!✌✌✌