Beaty or Beast

Глава Шестнадесета

Липсваше ми дома ми,но уютно малката къщурка бе твърде празна. Слой прах бе покрил всичко-от книгите до хладилника.
Към който Ерен се насочи най-първо. Поклатих глава и вкарах багажа ни в старата си стая,а после се върнах при него.
-Можеш да влезеш да се изкъпеш,банята е последната врата по коридора в дясно.
Той се обърна натъпкал нещо в устата си и с въпросителен поглед.
-Оу,такова си прасе! Смърдиш. Марш към банята!
И го изпъдих. Докато той си взимаше,изглжда,душа на живота си се заех да чистя препипвайки всяка книга,всяка снимка в рамка,албум или друга джунджурийка. Вещите които баща ми бе събирал и смятал за ценни и за част от които постоянно го ръчках да изхвърли.
-Помня колко му повтарям..повтарях- Поправих се. - ...да изхвърли това...
Ерен бе излязал от банята и ме зяпаше от прага. Знаех го защото там пода винаги скърцаше. Той постави ръка на рамото ми и целуна темето ми. А после..след миг или час,успокояващата му топлина ме напусна.
Трябваше да се стегна.

Знаех какво е да погребеш родител,но той изглежда се държеше. Винаги се държеше. Но под обвивката на спокойствието му прозираха пукнатините които всичките кофи с лайна бяха оставили по него.
Само се молех Микаса да му каже по-скоро. Молех се по-скоро да свършим с това и той да укроти войната в себе си. Знаех какво го тревожи. Че няма да успее да се справи,че ще подведе някой понякога дори несигурен кой и защо. Че бившият му ще се появи и това някак ще доведе до проблеми. Че сестра му ще бъде разочарована от него.
Че ще го оставя.
Поклатих глава вмъквайки се в спалнята. В стаята му. Таванът който бе гледал в безсънните си нощи и бе итпрявал мечтите си,възглавницата на която бе плакал и прошепвал тревогите си...
Спрях за момент поглъщайки гледката. Стените бяха бели,паркета-тъмен,а по стените се ширеха плакати и снимки. Имаше рафт с книги и един с музика,както и бюро затрупано от листи и тетрадки. Сякаш го бяха изтръгнали от рутината му и бе пораснал години за секунди,зарязвайки всичко. Или сякаш детето живяло в тая стая просто се бе изпарило.
Почувствах се като натрапник и понечих да изляза. После една студена ръка ме спря. Леви беше зад мен,наклонил глава.
Усмихнах му се преди той да плъзне ръка под кърпата ми. Знаех защо го прави. Но бях твърде уморен,точно като него,но достатъчно за да мисля трезво. И макар да го исках се отдръпнах от него.
-Не ме лъжи,че не го искаш..-направи още една крачка към мен и се опита да ме целуне.
Нежно го отблъснах и славих ръцете му държейки го за китките. Поклатих глава с мека усмивка.
-Не сега. Не и по този начин.
Първият ни път нямаше да е за да миже единия да забрави болката. А после...после излязох.
И затваряйки врата чух как коленето му удариха в пода и Ливай Акерман се разплака.