Beaty or Beast

Глава Шеста

посветено на @AliceGreenAcerman

Бе минал месец от нанасянето ми в кампуса. От месец с Ерен излизахме заедно на закуска с Армин и Микаса. Компанията си имаше структура-Микаса бе тихата,Армин умния,а Ерен-милия. С моя сърказъм се вписвах,а те като,че не ми се обиждаха. Свикнах с тях.
След първата седмица на адаптация,партитата се вихреха всеки петък с пълна сила и все пак аз не откривах нищо забавно.
Но Ерен все пак ме мъкнеше по тях.
И днес отново бе петък.
-Кое време еее?-попита зелеоокия ентусиазиран.
-Време да спреш да ме мъкнеш..
-Време е за парти!-провикна се. Една въздишка и пртнадесет минути по-късно бяхме в къщата на някой си...м..м...Марко! Да...момчето беше мило,май беше гей и ако разчитахме на слуховете си падаше по Джиин.
-И току-що му се отвори парашута.-промърморих,а Ерен ме погледна объркано.
Посочих към един диван,където двамата се натискаха. Едва бяхме дошли и повечето вече бяха пияни. Видях доста познати лица,очаквани и неочаквани.
-Ей,Леви!-подвикна ми Ханджи опитвйки да надвика музиката.
Ханджи Зое не бе обикновен човек. С вързаната си винаги на опашка коса и очила приличашр на обикновен зубър. Милата ѝ усмивка я караше да изглежда безобидна,но истината е,че тя е абсолютен маниак.
-Ой.-отвърнах на поздрава ѝ.
-Пак ли Ерен те накара?
В усмивката ѝ имаше някакво съчувствие. Кимнах положително.
-Ей,Ливай,играй с нас.-извика ме някой. Бях готов да го ритна,но когато се обърнах,там стоеше Ерен.
-Хайде ще бъде забавно.-и започна да ме мъкне без дори да дочака отговора ми.
В кръг се бяха събрали някакви хора,когато приближихме различих Петра,Криста,Ани,Армин и Микаса,които тъкмо ставаха и Марко.
Първи бе Марко.
-Петра,истина или се осмеляваш?
-Осмелявам се.
-Целуни Криста.-бе бързия отговор. Чу се някакво "Оооо!" и двете момичета се целунаха.
Въртяхме се известно време. Някой се целуваха,други пиеха шотове,събличаха се по бельо претичвайки през двора...
-Леви?
-Предизвикателство.
Ани се замисли оглеждайки ме.
-Целуни Ерен.

-Целуни Ерен.
Усмивката ми секна.
-С език.-допълни тя с подло пламъче в очите.
Ливай седеше като треснат,после леко се завъря и ме погледна. Отначало изглеждаше шокиран,но после отново надянаонази маска.
-Е?-подкани Петра. В момента бе млко пияна и се хихикаше истерично.
Леви ме погледна в очите и се наведе до половинта на кръга,подпирайки се на ръката си. Повдигна вежда.
Ръцете ми трепереха,когато се подпирах на тях скъсявайки разтоянието бавно.
-Хайде де.-подкани ни Петра.
-Не го приемай погрешно,келеме.-прошепна така,че само аз да го чуя,точно преди да срещне устните ни.
Леко се усмихнах в целувката,заради начина по който ме нарече. Усетих как косата му погъделичка челото ми. Той разтвори устни задълбочавайки целувката. Бях сигурен,че съм червен като домат.
Това щеше да се запомни. Защо ли? Беше първата ми целувка. Беше с момче.
Разделихме се поради нуждата от въздух.
-Ани?
Изглежда Ливай смяташе да ѝ върне жеста.
-Предизвикателство.-не искаше да изглежда като страхливка,но в очите ѝ имаше труднозабележим тих ужас.
Леви ѝ подаде десетачка без да казва нищо.
-Какво да я правя?-попита Ани.
Лукава усмивка се плъзна по лицето на чернокосия, разтегляйки тънките му устни.
-Отиди до супермаркета за бира.
Тя май си отдъхна.
-Единствено и само по бельо.
Петра се изсмя за пореден път,а Марко прошепна нещо като "Заслужи си го."
Ани се съблече,имаше доста хубаво тяло, и се запъти към магазина. По дяволите, наистина си го заслужи! Разсмях се щом видях изражението ѝ на излизане.
След отмъщението на Леви,колкото и да бяха пияни, другите разбраха,че играта загрубява и се разотидоха. Аз отидох за пунш,а той май се насочи към един от диваните.