Beaty or Beast

Глава Девета

Понеделник. Станах преди Ерен и излязох на терасата. Още не бе студено. Вече се бях облякъл,а книгата ми бе преполовена,когато той се събуди.
-Добро утро,Леви!-целуна ме по бузата. Останах малко изненадан,но пуснах лека усмивка.
Затворих книгата си.
-Какво ще правим днес?-попита докато обуваше дънките си.
-Аз смятам да ида до библиотеката.
-Ще се разстърсиш за сестра си,а?
-Мхм.
Той изглежда размисли за нещо. Махна с ръка.
-И аз няма да влизам. Искаш ли тази седмица да си вземем почивка?
Повдигнах вежда. Знаех колко е важно за него училището,но ще го пропусне за да се занимава със семейството ми?
Глупаво келеме...
Бях в библиотеката от близо час,но не откривах нищо. Нямах и трошичка!
-Ужасяващо...
-...Дразнещо.-довърши Ерен. Седяхме един до друг на компютрите и ровехме за родословното ми дърво.
-Защо го търсим тук? Защо просто не преровим рафтовете?-попита той.
Е,да ако имаш две-три години би могъл да преровиш цялата библиотека,ама ние нямаме толкова време.
-Защото ако има нещо тук,бихме могли да го потърсим и този компютър ще ни каже къде е.
-Знам. Не съм идиот,но щом не излиза...
О,сериозно ли?!
-Знаеш ли,отивам за храна. Какво искаш?
-Все тая.
След тези ми думи излезе. Минаха няколко минути и някой се приближи към мен.
-Млади момки,какво търсиш?
Обърнах се за да зърна библиотекарката.
-Родословно дърво.-въздъхнах аз.
Тя се засмя. Какво смешно имаше?
-Тях не ги въвеждаме в обществения компютърен архив. Ела насам.-подкани ме тя и ме заведе до нещо наподобяващо рецепция. С изненада открих,че Криста работи там.
-Хей,Леви!
-Здрасти Криста! Незнаех,че работиш тук.
-Ами...понякога тук,понякога в старческия дом.-тя погледна часовника си.-Но след час тръгвам за детско четене. С какво мога да ти помогна?
Наистина се раздаваше.
-Търся си родословното дърво.
-Цялото ти име беше Ливай Акерман,нали?
Кимнах докато тя въвеждаше нещо в компютъра. Усмихна се и се зарови в задната стаичка. През отворената врата можех да проследя движенията ѝ. Излезе с нещо огромно.
-Тази тухла...ъм,книга? Само за моето семейство?
Беше поне двеста страници!
Тя ми кимна и аз я взех,като замалко да я изпусна.
Оставих я на една маса близо до вратата. Бавно разтворих дебелата корица и разгърнах деликатните страници,за да открия,че започва преди сто години. Прелистих я набързо,откривайки днешно време и себе си. Сестра ми...бе вписана! Не мога да повярвам,че ще е толкова лесно.
-Хей!-Ерен се бе върнал с кафе и поздрави.
-Открих го!
-Сериозно?-скочи да инспектира страницата.-Мика Акерман?
Мисля,че се вълнувах. Имам сестра. Ще се запозная със сестра си!
Сърцето ми започна да думка.
-Леви? Добре ли си? Блед си като платно.
И ръцете ми треперят.
Зави ми си свят и се подпрях на стола. Струполих се на земята с отворени очи. Главата ме болеше,клепачите ми тежаха,но нищо не можех да направя.

Върнах се от закусвалнята с кафе. Поздравих Криста и се запътих към Леви.
-Хей!-усмихмах му се оставяйки кафетата.
-Открих го!
Човек да не излезе за десет минути!
-Сериозно?-след час безплодно търсене той го бе открил.
Очите ми се олъзнха по страницата стигайки до баща му и майка му. От тяхната линия тръгваха две-Ливай Акерман и...Мика Акерман.
Изглеждаше сякаш страницата бе повредена,но не исках да помрачавам щастието му.
Изведнъж леката му усмивка помръкна. Боже,беше толкова блед...
- Леви? Добре ли си? Блед си като платно.
Той не отговори,а се подпря на стола. Очите му се затвориха и...
... Ливай припадна.
Криста забеляза и леко изписка.
-Звънни в болницата!-извиках към нея и се спуснах към Леви.
-Идват до пет минути.-каза тя затваряйки телефона. В библиотеката освен старата библиотекарка,Криста и нас двамата нямаше никой друг.
Взех го на ръце и го изнесох отвън тъкмо когато пристигна линейката.
Обадих се на Армин и Микаса и им казах болницата. Влязох изключвайки телефона си. Съвсем скоро и те пристигнаха. Армин бе стреснат,а Микаса изглеждаше разтревожена...повече или по-малко.
-Какво стана?-попита Армин сядайки до мен.
-Ами майка му се обади...
-Тя не беше ли мъртва?-прекъсна ме той.
-Оказа се,че баща му казал така,защото тя ги изоставила. Та тя се обади защото в последно време бащата на Леви не се чувствал добра,влошавал се и последното му желание било тя да каже истината: Че Ливай е имал сестра и са ги разделили като много малки. Та търсехме родословното дърво и когато го намерихме...
Кълна се,че щом споменах за обаждането Микаса стана смъртно бледа. Ако и тя припаднеше?
-Аз...-започна тя,но бе прекъсната от доктора.
-Г-н Акерман е добре,но ще му трябва преливане на кръв.
След тези думи започнах да изреждам:
-Незнаем коя е сестра му,баща му е мъртъв,майка му е изчезнала отново...
-Имате ли против да дадете малко кръв и ако някой от вас пасне да прелеем от неговата?-попита доктора прекъсвайки ме.
-Аз не.
Армин и Микаса се спогледаха. Тя изглежда се колебаеше.
-И ние нямаме.-въздъхна тя.
Чак сега забелязах колко раздърпана изглежда. Имаше и тъмни кръгове под очите.
Мъжът кимна и ни насочи къде да дадем кръвта си.