Beaty or Beast

Глава Осма

За първи път се събудих преди него. Беше заспал на пода до леглото ми.
-Ерен.-той само се размърда.-Келеме. Ой,келеме!
Бях се приближил повечко,та като се стресна ме удари по челото.
Той изохка и ме погледна. Засмя се.
-Извинявай! Добре ли си?
-Страхотно!-отговорих без да се замисля. Усмихнах се.
И той ми се усмихна. Тръпки преминаха през мен.
-Искаш ли да закусваме тук?-попитах го. След като кимна и каза какво ще яде слязох до стола.
Щом влязох всички млъкнаха. Щом се наредих на опашката всички се преместиха да мина първи. Да не ги беше...страх от мен?
Взех двата подноса,когато чух как някой подвиква "Педал!"
Обърнах се за да зърна рижия от онзи ден. Русия и дебелия се бяха отдалечили от него и изглеждаха нервни. Малко му беше,че само го ударих.
-Само това ли успя да измислиш?-тръгнах бавно към него,а съучениците ни се махаха,образувайки коридор.
-Споко,дребен! Ливай...нали?
-Слушай сега рижаво кретенче:ще млъкнеш и ще се извиниш или ще коленичиш в краката ми.
Той се изсмя. Мисля,че имах заплашителна усмивка на лицето.

Леви го нямаше вече половин час. Щом слязох долу и влязох в столовата чух някакъв шум. Имаше много хора.
Проправих си път през тълпата. Леви лежеше на земята,но се изправи бързо.
-Нечестно ли ще играем?
Удари го два пъти и го подсече. Как...? Рижия бе на земята.
-Извини се.-подкани го Леви.
Щом посрещна само мълчание го ритна откъм рамото. Рижия се превъртя и падна по лице. От носа му текна кръв.
-Ливай!-подвикнах. Исках да го спра преди да си навлече проблеми. Противникът изпозва това, че се е разконцентрирал и го удари. За първи път изпитвах такъв гняв.
Усещах как бушува във вените ми и превзема тялото ми. Преди да е успял да нанесе втори удар навлязох в бойното им поле. От мен бе сравнително по-дребен. Хванах го за яката и го вдигнах.
-Какво не ти е наред,а?!
Хората около мен,около нас, изглеждаха изненадани. Не бях крещял на никой. Не ме бяха виждали ядосан.
Бутнах го назад и той се спъна. Задникът му тупна на земята,а аз се обърнах към Леви.
-А на теб,какво не ти е наред? Не можа ли просто да го подминеш,Ливай?!
Направо изгарях. Какво му пукаше. Не разбираше ли,че се притеснявам за него?! Не ме интересува дали ще ем нарекат гей,педал или хомосексуалист. И на него не му. Тогава защо се биеше. Този глупак!
Напуснах столовата,тряскайки вратата и изтичах до стаята. Хвърлих се на леглото и въздъхнах.
Ядосвах се защото рискуваше много. Сестра му трябва да е някъде тук,а ако го изключат...
...ако го изключат,може би няма да го видя...
Захлупих се с възглавницата.

Дори не разбирах защо се бе ядосал толкова. На мен,на рижия,на кой? Незнам и защо тръгнах след него. Но го направих.
Никога не го бях виждал да фучи така и ми трябваха няколко секунди,но после разбутах идиотите и излязох.
Имах нужда от пространство,от въздух,от тишина и...от Ерен.
Обиколих любимото му заведение,приятелите му и се качих фо покрива макар да знаех,че не е там. Незнаех къде е.
Това дали може да се нарече "Първия ни скандал"?
Да,знам-бездушния Акерман,който може-и-да-е-а-може-и-да-не-е-във-връзка-със-Сатаната всъщност мисли за чувства. Ха!
Вратата изскърца по познатия ми вече начин. Оставих пликчето с димящия сандвич. Бях минал през "Титанска закуска"-носех две кафета и два сандвича.
Ерен се бе захлупил с възглавницата и по равномерното му дишане разбрах,че спи. Излегнах се на леглото и се заех с новата си книга и кафето.
Може би само аз харесвах такива уикенди. За един момент мислите за семейството ми,погребението-на което трябваше да присъствам след седем дни-и Ерен + цялото училище.
Просто аз и книгата. До мен Ерен се размърда. Махна възглавницата от лицето си:
-Добро утро...
-Ваше величество,ще желае ли кафе?
-Разбира се!