Beaty or Beast

Глава Петнадесета

-Добре,това вече е абсурдно!
Карахме вече близо два часа и едва си продумвахме. Леви зад волана и аз на мястото до шофьора,сякаш бяхме заседнали в лепкавата мъгла и се въртяхме в кръг макар да знаех,че сме почти там.
-Ядосан ли си ми за нещо?-попитах го наполовина обърнат към него.
-Не.-беше автоматичния отговор.
Не беше рязък. Нито звучеше тъжен.
-Заради пътя ли си изнервен?
-Не.
Изпуфтях раздразнено.
-Заради погребението?
-Не. ...Да. Не знам.-добави след секунда и забелязах как стойката му се отпуска,раменете му се прегърбват и смръщва вежди.
Струваше ми се,че води някаква вътрешна борба и ако бях научил нещо то бе,че ще ми каже когато реши. След тежка въздишка с и бърз поглед към мен той най-после проговори.

  Чувствах се глупаво. И ужасно,ужасно объркан. Ала бе по-добре да му кажа. Ако не на него,на кой?
-Притеснявам се...че може да видя мама. Или сестра ми. Още не съм сигурен,че искам да я познавам..
Ерен ме следеше внимателно докато говорех,усещах настойчивия му поглед докато се опитвах да не ни забия в нещо.
-Така де,какво ни свързва освен фамилията?
Направих жест с ръце пускайки волана за момент. После го хванах отново стискайки,сякаш живота ми зависи от това.
Еми то си беше така с това противно време.
-И освен това..мисля,че бившето ми гадже може да се появи..
Промърморих,гласът ми малко над шепот. Очите на Ерен ме следяха внимателно. Спомням си как леко,но осезаемо ме пронизваше мисълта,че това са очите на Изабел. Сега бяха просто негови.
-Обичаш ли го още?
Лицето му бе съвършено гладко докато ме питаше това,а аз се усетих че смръщвам вежди. Сякаш се бяхме разменили и той бе спокойния.
-Разбира се,че не!
Тогава чертите му се стопиха и мернах топлата му идиотска усмивка. Разтърси рамене.
-Значи всичко е окей. Нели знарш,че и аз ще съм там с теб?
Кимнах му и поставих ръка на крака му.
-Леви!
Заблуден от мъглата загубеняк беше почти изцяло в нашето платно! Ръцете ми бързо намериха волана,за да избегнем тъмното камаро. Ерен изпсува цветисто.
-Можеш да го повториш!
Върнах вниманието си на пътя. Не проговорихме в следвящия час.
После вече бяхме у дома.