Beaty or Beast

Глава Първа

Обикновен ден. Слънцето е ярко и силно. Ботушите ми скърцаха по асфалта на път за дома ми. Покупките тежаха в ръцете ми.
Събух се в антрето,за да не оставям стъпки. Обух чехли и отидох в кухнята. Започнах да подреждам покупките си на фона на днешните новини. Отвoрих лаптопа си и се логнах във фейсбук.
Пиу-пиу.
Нова покана за приятелство от... Ерен Йегар.
-Хм?

"Здравейте Леви! Получихте ли разпределението за стаите в колежа? Случайно разбрах,че ще делим стая. Тъй като сме от един град,желаех да се запознаем."

-Ерен

-Мхмм.
Оставих съобщението без отговор. Чувал съм това име. Проверих профила му. И лицето е познато. Разгледах снимките му. Учили сме заедно. По-голям съм,но ето,че сега тръгваме заедно в колеж. Загубих една година,през която помагах на баща си.
Поръчах си пица и седнах на дивана. Слабите ми пръсти се обвиха около дистанционното,за да сменя канала,след което взех лаптопа и започнах да пиша отговор.
"Хей,Ерен"
Не.
"Здрасти"
Пак не. Накрая остана само белия екран. Поради необщуването си с хората,не знаех как да започна имейла. Проклетия мейл! Ядосан,без да искам,изритах дивана. Изругах тихо два пъти.
Зън! Зън!
Пицата е тук. Отидох да отворя.
Влязох навътре с още горещата пица и се хвърлих на дивана. Сега щях да рахвърля,а после да почистя и педантично да проверя всеки сантиметър.
Въздишка.

*★*

След тренировката се прибрах направо вкъщи. Имах нужда от душ. Огромна! Флагчето на пощата бе вдигнато. Взех пощата. Сметки,сметки...
Писмо. От колежа.

Разпределението за стаите. Леви Акерман. Акерман? Мисля,че беше в моето училище,но сега трябва да е второкурсник. Реших да му пратя покана във Фейсбук. Написах му и съобщение.
Той така и не отговори.