Изкупление

Част 3: Страст и нова надежда

Погледа се в огледалото. Въздъхна тежко, взе тъмно червено червило и оцвети устните си. Бе облечена с черна рокля, която подчертаваше фигурата ѝ. Не беше толкова перфектна, колкото преди, но определено бе невероятно красива жена. Заигра се със златната огърлица, висяща на врата ѝ. За пръв път от десетилетия отново се почувства желана. Вратата на пищната стая изскърца и тя се обърна.

"Изглеждаш прекрасно. Да вървим" беше русокосият.

"Не съм сигурна, че искам да идвам" отговори тихо жената.

Мъжът заплашително се приближи до нея и хвана врата ѝ. Наведе главата си до ухото ѝ. Тя усети топлия му дъх. Почти бе успокоителен, докато не изсъска "Не те питам!", после я пусна. Жената прокара ръка през косата си. Тъмно шоколадовите ѝ къдръци перфектно очертаваха нейния силует. Наведе се и обу високи токове.

"В такъв случай, да вървим. И, скъпи ми Артур, позволи си още веднъж такова отношение и нашите взаимоотношения много бързо ще рухнат." гласът ѝ бе като песен, меден и пленителен. Дори най-гротескните заплахи, звучаха красиво.

Русият мъж леко се усмихна и подаде ръката си, жената я пое и тръгнаха бавно. Тропотът на обувките ѝ озвучи целия коридор, който бе голям с огромни картини, закачени по стените. Бяха доста абстрактни и леко грозновати. Изобразяваха всички владетели чрез карикатури. Ако не друго, то императорското семейство поне имаше чувство за самоирония.

Жената много добре познава тези коридори. Години наред значимите хора тук бяха нейни любовници. Познаваше всички тайни проходи. Взимаше решения за държавата в сянка. А сега? Сега бе наложница на императора. Преди не бе нужно нищо повече от усмивка и добре премерено докосване и мъжете бяха в краката ѝ. Сега му бе предоставила тялото си, но той все още не беше под нейн контрол.

Влязоха в стаята за заседания, в дъното на коридора. Там имаше още трима. Двама охранители и затворникът. Той изглеждаше много по-добре с обръсната брада и къса коса. Бялата му кожа сияеше, плътните му устни и силна челюст се виждаха, бяха изящни.

"Лукжуриа, липсваше ми" каза той със самодоволна усмивка.

"Ира, малко си отслабнал" отвърна жената.

"Ти пък си надебеляла"

"Така става когато те хранят с царска храна" злобно заяви жената.

Ира се засмя, колкото и да го отричаше, тя му липсваше.

"Не съжалявам, че развалям малкия ви момент" намеси се Артур "Но ви събрах да вършим работа"

"С нея? Значи ще е забавно" каза Ира.

"Отворена съм за забава"

"Престанете с глупостите!" изкреща владетелят "Веднъж щом ми дадете душите си, сте свободни."

"Чудесно. Взимай ги и да си ходим" прямо заяви чернокосият мъж.

"Искам душите на всички седем" бавно каза Артур.

"Това няма как да стане. Мъртви са" това дойде от жената.

"Ето за това аз съм император, а ти-само курва"

Тя го погледна злобно, но и някак арогантно.

"Бих защитил честта ти, но тя умря, заедно с участниците в онази оргия в Рулга" подхвърли Ира.

"Господи! Може ли да не сменяте темата?" очевидно нервите на императора бяха опънати.

"Ами спри да повтаряш едно и също" каза спокойно бившият затворник.

"Какво искаш?" попита Лукжуриа.

"Очарователната суета бе отвлечена"

Греховете се спогледаха. Това бе ново начало, нова глава. Може би този път нещата щяха да се наредят... Може би този път нямаше събитията да се стекат толкова апокалиптично... Може би щяха да направят нещо с даденото им... Може би...