Като на 17!

Неочакваната среща!!!

Часовете свършиха- най сетне.  Аз събрах нещата си и се прибрах набързо тъй като с Кетки се разбрахме да се срещнем в близкото до нас кафене☕🏠.
Съблякох дрехите си,  взех  си един душ🚿🏃💨🚿🛁🛀 и започнах да се ровя из гардероба,  търсейки какво да облека.
Много бързо,  лесно и красиво,  облякох една рокля с голяяямо деколте,  обичах да показвам атрибутите си,  а и все пак бях най-надареното момиче в училище,  таа роклята беше със сини,  бели и тук-там черни шарки,  завърших с ниски,  черни обувки,  които ми бяха много удобни и също така с една леко обикновена тъмно синя чанта,  обичах да съм цветна.
Косата прибрах на разпуснат кок,  като отпред бях пуснала два кичура.
Стана време да излизам,  обадих се на мама,  че тръгвам,  затваряйки вратата чух едно „Окей”.
Отидох в кафенето,  Кетки вече беше там,  очаквах аз да я чакам,  но или аз съм закъсняла,  или тя е подранила.
Тя също беше с рокля,  много хубава,  при това- бяла с черни големи точки,  а нагоре беше с дънково яке, сякаш се бяхме наговорили да се облечем с рокли илии по скоро да се пременим.

– Здравей,  Тереза- поздрави ме тя,  прегръщайки ме.
– Здравей,  явно много съм ти липсвала за този един ден?
– Не може ли просто да прегърна приятелката си?- отговори тя леко сърдито.
– Разбира се,  че може- просто исках да я развеселя малко. Е,  разказвай,  какво се е случило?
Тяя помълча малко и избоботи няколко думи:

–Нашите се развеждат,  толкова ми е мъчно,  как ще се спрявям,  защо трябва да става така- говореше тя,  като от очите и се стичаше водопад от сълзи.  Аз я прегърнах,  за да я успокоя и я помолих:

– Имам една идея,  защо не останеш да спиш в нас днес,  утре,  та дори и през уикенда? – Моляяя!

– Да,  става,  но вашите...
– Нашите ги няма 5 дни,  няма проблем да останеш- прекъснах я аз.
– Е,  тогава става.
На лицето и се настани една доволна усмивка.
Точно както си говорехме и към нашата маса пристъпи някой,  когато се изправих,  ОМГ,  това беше Джем.

–Хей,  момичета,  как сте- попита той вежливо.
– Ам, Кетки,  нека ви запозная,  това е Джем- новото попълнение в нашия клас.

– Ооо,  здравей,  Джем,  приятно ми е да се запознаем.
Телефонът на Кетки звънна, тя се извини и отиде да отговори. Не бяхме много близки с Джем,  но тази директност в него ме учуди.
– Видях те и реших да те поканя на приятелска среща, нека се опознаем,  довечера в 8?
Ще чакам да ми отговориш до 6.
Беше 17:00,  Кетки се върна и каза,  че трябва да тръгва.
– Ще се чуем за довечера, Тереза.
– Винаги си добре дошла вкъщи.

–А с мен ще се чуеш ли? - попита  срамежливо.
– Да,  млади господинчо.

                       ***
Вече бях готова,  да бях приела да излезем,  какво толкова,  ще се опознаем.
Отидохме в много луксозен ресторант.
Всичко мина много хубаво,  не очаквах, че ще ми хареса.
Прибрах се вкъщи,  беше станало 22:00 часа,  звъннах на Кетки,  знаех си,  че не спи, разбрахме се да я чакам на кръстопътя,  тя беше взела цялата си покъщнина,  след това се прибрахме,  облякохме пижамите си и се настанихме удобно,  а тя просто чакаше да започна да и разказвам за прословутата приятелска среща. И се започна с въпросите.