The life after death (спряна)

- 3 -

- Нека се запознаем. Името ми е Мин Сънхий (знам, знам - зле е, ама това измислих), но ми казвай само Сънхий. Твоето име е...?

- Ким Техьонг.

- Е, приятел, разкажи ми нещо за себе си и ежедневието си. - подкани психологът.

- След като сте говорили с майка ми не смятам, че е нужно, имайки на предвид, че тя Ви е казала защо съм тук. - Те гледаше през прозореца и наблюдаваше хората по улицата.

- Говори ми на 'ти'.

- Ахам..- измънка си Ким.

- Добрее... кажи ми... нещата, които обичаш. - изрече професионалиста.

- Няма такива............ Имаше... но вече не е тук. Почива си под мократа пръст. Изостави ме, но не го виня. Беше изморен. - отново по лицето на Те имаше пътечки от сълзи, но се открояваше трудно забележимата му усмивка.

- На скоро си е отишъл важен човек за теб? - попита Мин.

- Повече от важен. Отиде си смисъла на живота ми. - уверяваше младото момче.

- Разкажи ми. - продума
възрастният.

- Да разкажа? А има ли какво да казвам? Човекът, когото обичах УМРЯ! Какво мога да разказвам!? - извика със сълзи в очите.

- Разбирам те, дете. И аз на времето изгубих любимата си в катастрофа. - с благ тон поднесе очилатият.

Чувайки това, някакси съзнанието на младежа се отвори и прие, че евентуално с отсрещния може да проведе разговор, с чиято помощ да се почувства по-добре.

- Той ми липсва. Вие как преодоляхте това?

- Виж... може да съм заровил много тела, но не и копнежите си. Помня я. Живее в сърцето ми, но сега единствено се сещам за нея в добрите моменти и ми става още по-благо. Просто продължих да живея.... но остави това. Разкажи ми за него. Какъв човек беше? - психоаналитикът поразрови в съзнанието на другия.

- Беше страхотен. Беше по- искрящ от най- искрящото бяло, по- огряващ от слънцето. Очите му можеха да погледнат света и да намерят най- хубавите и най- лошите му страни. Очите му излъчваха любов към всичко и всички. С една дума успокояваше, с една дума разсмиваше, с една дума можеше да изрече истината на целия свят. - Тае не спираше да трие сълзите си през цялото време, но по дяволите, не можеше да ги сдържи.

- Как си представяш развитието на живота ти? - продължи Сънхий.

- Ами - избърсваше лицето си - ще вляза в казарма след няколко дни.

- Защо? - говореше психолога.

- Общата ни мечта с Джимин беше да отидем и да се научим да защитаваме държавата си. Искахме да попием от дисциплината там.

- Това е много добър казус. Родолюбец си, а? - зарадва се възрастният.

- Мхм...

- А след това? Какво ще правиш след казармата? - продължи по-стария.

-  Мисля да уча за уролог.

- А защо си избра тази професия?

- Не знам.(толкова мен) - отговори просто Те.

И така в разговора предопределените им минути минаха. Сънхий си извади изводи за Техьонг. За него той беше като огледало - чисто, но някой го беше изцапал с кал, хвърлена по добрата му същност. Трудно се изчистваше. Трябваше му бистра вода, която да го изчисти и изцели. Трябваше му любов.