The life after death (спряна)

- 4 -

Нов ден- ново начало. Това биха си казали хората. Успокояват се с тази мисъл, за да разсеят мислите си за провалите им. При Те, обаче, беше по- различно. Момчето спеше неспокойно, викаше и плачеше. Изведнъж се изправи рязко. Дишаше тежко. Той отново беше в същото легло, в същата стая след същия ужасен кошмар. Сънуваше го пак и пак, но с всяка изминала нощ ставаше все по- дълъг и все повече обръщаше внимание на детайлите. Той стана, за да извърши сутрешната си рутина. Влезе в банята и се погледна в огледалото.

Г.т. Те

Това аз ли съм? Изобщо не приличам на човек. Тези грозни очи, това грозно лице, това грозно слабо тяло, тази гразна съсипана душа. Не заслужавам да съм жив, след като не опазих единствената частица щастие в живота ми. С какво съм заслужил да съм в тази къща? Да има толкова хора, интересуващи се за изрод като мен? Просто ми е толкова трудно да разбера. Джимин ако ти беше тук щеше да ми кажеш, че съм достатъчно добър. Щеше да ме прегърнеш и да целунеш челото ми. Отново плач. Колко време трябва да мине, за да спра?

Г.т. неутрал

Техьонг се строполи на пода. Ядоса се. Започна да удря стената. Юмруците му се забиваха по бледо кафевите плочки. Стана и замахна ръката си към огледалото. То се счупи на малки парчета, а дланта му беше окървавена. Това не остана нечуто от баща му, който беше в съседната стая. Той побегна бързо към помещението, в което се намираше сина му. Отвори вратата с гръм и трясък. От гледката, която видя, му се сви сърцето. Детето стоеше легнало на пода, равейки. Забеляза се и кръвта. Господин Ким отиде до малкия и го прегърна, уверявайки го, че всичко ще е наред. Помогна му да стане и отидоха до всекидневната. Отиде да вземе аптечка и проми  раната. Даде му храна и стоеше до него, докато се наяде.

- Синко... Отиди и се оправи, а аз ще те чакам тук, за да отидем при господин Мин. - опита се да звучи убеждаващо бащата.

От другата страна имаше само едно леко кимане. Те извърши казаното и се върна при господин Ким. Двамата се отправиха към вратата. Обуха обувките си и напуснаха жилището.

При психолога

- Е, как върви, дете? - първия въпрос се отдели от устните на психоаналитика.

- Добре. - незаинтересовано отговори Те.

За младия всяко идване беше като първо. Трябваше време преди отново да говори свободно. Имаше няколко скучни въпроса, в които Техьонг каза за своите странни сънища.

- Какво си сънувал, всъщност? - истреля Сънхий.

- Амии...

____________________________________
Hiiiiiiii....
ISKAM DA PITAM NESHTOOOOO :))))))))) ....
Takammmm... ako nqkoi izobshto e reshil da sledi tazi shitnq... ta da pozaburzam li ili da pisha v mnogo podrobnosti... shte se radvam ako nqkoi reshi da ostavi komentar...

Blagodarq predvaritelno!!! C:

*sori ako ima greshki*

Bye bye~~