The life after death (спряна)

- 5 -

- Амиии... Странен беше... Светът около мен беше в две полярности. Едната бе черна, а другата- бяла. Аз стоях в черната част, а Джимн в бялата. Той ми помаха. Аз тръгнах към него, но момента, в който щях да пресека от едната полярнаст в другата, една прозрачна стена ме спря. Удрях, но нищо. След това се озовах на поляна. Беше много красива. Недалеч от мен беше Чим. Беше седнал, с гръб към мен, и четеше книга. Изведнъж главата му се обърна към мен и се усмехна. Отидох към него. Седнах. Земята се отвори. Две пипала, излезли от нея, го придърпваха, а други се обвиха около мен. Опитах се да му подам ръка, но не стигнах. Той беше погълнат от демните недра.... ииии след това се събудих.

- Мхм... ами, дете, просто трябва да се опиташ да го преодолееш. Трудно е... знам... Всъщност, ако трябва да тълкувам... един вид ти се възприемаш като грешник, че не си успял да спасиш Джимин. - Сънхий цапочна да говори - А за това с потъването в земята... това е начин да се изрази безпомощността ти да направиш, каквото и да е било със ситуацията.

- Мхм... - бузките на Те отново бяха леко мокри от сълзичките му.

☆~☆~☆~☆~☆

Дойде денят, в който Те отиваше в казарма. Въпреки нежеланието на любящите родители, момчето си стоеше на своето. Господин Мин беше изказал мнението си по въпроса, което беше, че не трябва младежът да бъде спрян. С мъка на сърцето господин и госпожа Ким заведоха момчето.

Вече пристигнали на местоположението, родителите се сбогуваха с рожбата си.

- Маме и да се пазиш. - започна със сълзи в очите дамата.

- Да, добре де. - вече отегчен отговори Те, въпреки че и на него не му се разделяше с тях, но желанието му да отиде в казарма беше по- голямо. - Хайде... аз отивам.

- И да покажеш колко много можеш. - окуражи бащата.

- То па сякаш е много, ама ади по твойта да е. - лека усмивка се появи на лицето на Техьонг. Той си грабна багажа и си взе последно доживиждане.

__________________________________
Hiiiiii!!!
Mi sled malko shte ima oshte edna chast ... Nadqvam se da vi dopadat neshtata, koito bolniq mi mozuk misli...

I da se oplacha malkoo... shtoto... shto ne?...Susedite mi lazqt po nervite... ot 8.30 sytrinta, kato sa pochnali da kurtqt, nqma spirkaaaaa... 😢

Do posleee~

☆sorry ako ima greshki☆