The life after death (спряна)

- 9 -

Минаваха дните. Бяха изпълнени в уроци и упражнения. Имаше силно физическо натоварване. Всяко едно напрягане на мускулите трябваше да е максимално за най- добър резултат. Дори след целия този натиск Те продължававаше да мисли за Джимин. Депресията го налягаше и той беше безсилен пред нея, но не искаше да се предаде. Нямаше. Поне не още. Трябваше да се бори, за да може Чим да е горд с него. Има вечери, в които Ви, след като всички заспят, излизаше навън, за да бъде сам. Отиваше на двора и прескачаше телената бодлива ограда. Беше му трудно, но го правеше. Отвъд нея имаше нещо като малка горичка и той отиваше до едно от дърветата. Понякога плачеше. Понякога говореше към небето, надявайки се Джимин да го гледа. Понякога, пък просто стоеше, наслаждавайки се на тъмното като катран небе, обсипано с бели искрици. Мислеше дали наистина всяка звезда на небето е душа, отишла си от земята. Имаше толкова неща в главата му, които не му даваха мира. Техьонг се чудеше как да хване живота и чувствата си в ръце. Не му се получаваше. В последните дни сърцето му биеше няколко пъти по- учестено от обикновено. Изпитваше изпиващата отвътре тревога, загнездила се в гърдите му, която не даваше признаци, че скоро ще си тръгне, напротив, точно обратното се случваше. Скоро изтощеният младеж щеше да се предаде от всички връхлитащи емоции, вливащи се в тялото му, събаряйки го душевно и физически.

Поредна вечер, поредно бягство. Този път беше различно. Този път брюнетът носеше две изключително важни неща със себе си. Бяха в джоба на черното яке, което използваше като камофлаш в тъмното, за да бъде трудно забелязан. Очевидно уроците бяха от полза. Прескачаше. Седна на тревата и извади принадлежностите...

_________________________________
ОПССС....