The life after death (спряна)

-10-

Извади малка кутийка с цигари и снимка. Разбира се, снимката беше на Джимин. Гледаше я. Ронеше крокодилски сълзи. Взе едно от тютюнените изделия, постави го между пухкавите си и алено червени устни. От същото място извади и запалка. Насочи я към върха на цигарата, като я запали. Сложи палеца и показалеца на лявата си ръка от двете и' страни. Издърпа от съдържанието и'. Махна я от устата си и издиша дим във въздуха.

Пушенето успокояваше Те. Беше същото, както когато, изнервени от забързаното ежедневие, хората палят цигара, излизат навън, свъсват нежди и очакват проблема им да се реши.

Лицето на Ви беше осветено от лунната светлина, очите му праблясваха от сълзичките, които падаха по красивите му скули. Това не остана незабелязано от един човек, който го беше проследил още при излизането му от спалното помещение. Изведнъж Техьонг чу шумолене от близкия храст. Стресна се.

- Кой е там!? - Те стана от земята, доближавайки се до източника на звука, като изгаси наполовина изпушената цигара и сложи снимката и кутията в джоба си. - Пак питам... КОЙ Е ТАМ... - Беше лабилен от чувството на тъга и страх, което го заливаше като цунами и бошуваше вътре в него. Дали някога щеше да си тръгне? - НЕ СЕ ШЕГУВАЙ С МЕН... МОГА ДА СЪМ ПО- ОПАСЕН, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИШ! - Отново нищо. - Идвам! - момчето се приближаваше още и още. Стигна. Бялата му ръчичка се пресегна към клонките и рязко дръпна няколко от тях в дясно. Нямаше никого. Ви остана озадачен, отдръпна се и тръгна към оградата. Беше се стреснал.

Преследващият го искаше да се запази в тайна, но за момент изключи връзката с мозъка му и тръгна след Те. Ви тъкмо се подготвяше да прескочи, но топла чужда длан се обви около студената му китка. Брюнетът тъкмо щеше да извика, но ,,похитителя'' (или поне според него) предотврати това, като постави ръката си устата му. За младежа все още не беше ясно кой е този човек, защото попадна в прегръдките му. Гърба му се беше опрял на гръдта на непознатия. Обърканото момче охапа дланта, която беше поместена върху рицето му и попита страхливо:

- К-кой си ти?

_________________________
Здр... мдр...
Сори за толкова забавения ъпдейт...няма да си се оправдавам... просто съжалявам... да се надяваме, че няма да се повтори...

Btw... poneje ne napisah tazi glava navednuj shte ima mnogo greshki ot vsqkakvo estestvo /povtoreniq, pynktoaciq i dr./ .

Благодаря за отделеното време...

До скоро... да се надяваме :")))