Задръж живота ми

°•○●1●○•°

Пътеката бе тъмна. Бе хладно, но аз съм единствено по тениска и къси панталонки. Ествествено, пак проблеми със семейството ми. И естествено пак се скитах из горичката в парка. Седнах на обичайното си място. Точно под едно красиво, извито дърво. Този път какво успя да ми причини? Изкарах телефона си и едно огледало. Осветих лицето си и се огледах. Разцепена устна и кръв от носа. Очаквах повече.
Започнах да оглеждам и тялото си. Синини по краката и ръцете ми. Можеше да се справи и по-добре. Прибрах огледалото, но задържах телефона си в ръка. Бе един през нощта. Сигурна съм, че само аз се мотая в гората по това време.
Облегнах глава назад и се загледах в небето, през клоните на дървото. Колкото можеше да се види от него, де.
Изкарах от джоба си цигара и я запалих. По принцип, не пуша, но точно в този момент това ми е най-необходимо.
Не. Това не ми е най-необходимото и най-желаното в този момент. Сега просто искам да умра. Единственото ми желание.