Задръж живота ми

°•○●13●○•°

- Кристин! КРИСТИН! - Спирам по средата на кухнята веднага щом чувам гласа на Майкъл от антрето. Знаех си, че ще разбере. - КРИСТИН, ВЕДНАГА ЕЛА ТУК!
Веднага щом влезе в кухнята, погледът му се спря на мен. Не беше пиян или напушен. Само гневен. За жалост. В следващия момент той извърна погледа си от мен и го спря на майка ни, която го гледаше стъписано.
- Мамо... Не знаех, че си тук. Кога се прибра от Франция? - Майкъл се приближи към нея и я прегърна.
- Какво е това викане? - Попита тя. - Какво пак се е случило?
Знам, че той никога не би проявил гневен изблик пред майка ни. Тя го смята за перфектен и той не иска да развали тази нейна представа, защото може да я използва срещу мен...
- Мамо, много съм разочарован от Кристин! Знаеш ли как е нарекла Валъри днес? Не искам да произнасям тази дума, но се налага. Нарекла я е "кучка". А тя толкова се старае да й се хареса.
... Както и прави.
- Кристин! Употребяваш такива думи?! И то срещу толкова добро момиче като Валъри? - Аз просто стоях и я гледах безчувствено. Ако кажех нещо, Майкъл щеше да се ядоса. А и нямаше смисъл да го правя, след като тя нямаше да ми повярва. - Знам, че ти е брат и го обичаш много и смяташ, че никоя няма да бъде достатъчно добра за него, но опитай се да приемеш Валъри. Може и да си допаднете.
Майкъл седна на един стол до кухненския плот и каза с глас, едновременно мил и зловещ:
- Такава си е моята сестричка. Обичлива.
Идва ми да повърна.

***

Вечеряхме и гледахме филм. Майка заминаваше отново след три дни, така че искаше да прекара повече време с нас. Искаше веднага след училище да се прибираме... заедно. Нямам много голямо желание да прекарвам време с нея, камо ли пък с Майкъл. Иска ми се да мога да бъда възможно повече време с Райън, преди следващия побой от брат ми.
Става късно и отивам в стаята си. В момента, в който загасям лампата, чувам почукване на вратата си.
- Влез. - Казах, без да ставам от леглото си, за да светна лампата. На рамката на вратата се появи мъжкия силует на брат ми, който пристъпи напред и затвори вратата след себе си.
- Стани. - Заповяда ми той. Аз го изпълних. - Ела тук. - Пристъпвам няколко крачки, докато не застана точно пред него.
В този момент усещам парещ шамар върху бузата си. Чу се почти толкова силно, колкото удар с колан.
- Малка курва такава - процежда "брат ми" през зъби. - Казах ти да стоиш далече от Райън! Днес цял ден се хвалеше в съблекалните, че те е чукал. Не се и учудвам. Ти би направила всичко, за да ме издразниш, нали?
Устата ми се отвори в недоумение. Че ме е чукал?
- Кълна се, ако още един път се приближиш до този кретен, ще му счупя ръцете, а теб ще те изкарам на магистралата. И без това за друго не ставаш.
С тези думи излезе от стаята. Веднага изтичвам, за да заключа вратата, облягам се на нея и падам на земята в сълзи. Нима Райън е такъв? Казал е такива неща? Излъгал е? За едно Майкъл е прав - аз наистина съм тъпа.