Задръж живота ми

°•○●12●○•°

Гледна точка на Райън

Цяла нощ я сънувах. Не знам как имах смелостта да я целуна. Устните й бяха напукани, но толкова меки, а дъхът й беше ментов.
Но тя ме отблъсна. Да не би да прибързах? Естествено, че го направих. Не трябваше да я целувам... Но ми хареса. Сивите й очи ме гледаха, усещах студената й кожа до моята, а косата й падаше по толкова ангелски начин... Не се сдържах. Едва ли ще се сдържа да го направя пак.
Бях толкова щастлив по пътя към училище и толкова въодушевен да я видя отново.
Не усетих кога минаха първите три часа и дойде време за обедната почивка. Когато всички отидоха в кафетарията, аз се отправих към северния коридор. Видях как Кристин ме чакаше пред шкафчето си, облечена с голям черен суитчър и прилепнали черни дънки. Когато тя ме видя се усмихна и всичките ми тревоги, че не е желала целувката, излетяха. Изядохме бързо обяда си. По-скоро аз ядох, а тя седеше до мен на пода. Говорехме си и след това отидохме заедно в час по литература.

***

Денят ми мина страхотно. Последните ми три часа бяха с Кристин, а след това беше първата ми тренировка. Треньорът ме похвали, а аз, като за първи път от доста време, бях доволен от себе си.
- Добре се справи днес, халф бек. - Обърнах се, за да видя кой ми говори, а срещу мен стоеше момчето от вчера, което чакаше с нас за директора. - Аз съм Зак. - Той подаде ръката си.
- Райън. - Отвърнах на жеста му и се здрависахме.
- Доста си бърз. Може би най-бързият в целия отбор. - При този коментар, видях как момчето до него, мисля, че името му бе Майкъл, се намръщи. Той е капитана на отбора.
Аз не отвърнах нищо. Съблякох екипа си И влязох под душа. Бях свикнал с това да се къпя в обща баня. Все пак съм спортист.
Когато излязох и започнах да обувам дънките си, чух някой да ме вика.
- Значи ти и онова момиче? Не е ли малко клише, новият да излиза със загубенячката? - Момчетата се засмяха. Загубенячка?
- Не я обиждай... - изсъсках през зъби.
- Е, такава си е. Всички го знаем. Аутсайдерката на училището. Ходи облечена като клошар, нон -стоп със слънчеви очила или със супер много грим... - Думите му започнаха да заглъхват, заедно със смеха на всички.
Гнева в мен започваше да кипи и всичко пред очите ми да става черно. В главата ми само се въртеше "загубенячка, загубенячка, загубенячка, загубенячка, загубенячка... "
В следващия момент, без дори да се усетя, забих юмрука си в едно от  шкафчетата. Светът около мен се избистри и вече не чувах смях. Обърнах се към момчетата, а те просто местеха погледите си от мен на вдлъбнатината в метала.
- Името й е Кристин - процедих аз през зъби - и тя е много по-добра от всички вас! И се кълна, че ако чуя още един път, който и да е било от вас да я обижда, главата му ще свърши като шкафчето.
Всички те ме зяпаха. Бързо взех сака си и тръгнах само по дънки. По пътя на излизане подминах гневните сини очи на Майкъл.

***

Здравейте и добър ден!
Написах тази глава в 5 сутринта, защото получих коментар за това кога ще качвам пак. Извинете ме, че съм толкова несериозна и качвам толкова рядко, но просто или имам много работа, или пиша по други мои истории (които скоро може и да кача), или просто много ме мързи. Е, както и да е, скоро започва лятната ваканция, така че ще гледам да качвам по-често. Тази седмица ми е пълна с тестове, другата имам малко работа, но по-другата може и да кача глава. ( Не се очудвайте, ако още днес или утре кача пак, не съм много отговорна ученичка.)
Надявам се историята да Ви харесва!
ХОХОХО