Задръж живота ми

°•○●11●○•°

Тревата под краката ни бе суха. От около две седмици не бе валяло. Бях напрегната през целия път. Все още се притеснявах дали Майкъл ще разбере. Но не беше само това. Какво щеше да си помисли Райън за мен, когато разбереше къде го водя?
Навлязохме сред дърветата. Беше сенчесто и по-хладно, отколкото по пътеките в останалата част от парка.
- Почти стигнахме. - Казах аз на Райън, който ходеше плътно зад мен.
Беше ми малко странно. Принципно не водя никого тук. Сигурно, защото никога не е имало кого да доведа. А и не идвам често по светло.
Очите ми доловиха голямото извито дърво на около тридесет метра от мен. Забързах крачката си, без да поглеждам дали Райън ходи със същото темпо, като моето, защото знаех, че го прави.
Преди да се осъзная вече стоях под короната на извитото дърво. Пръстите ми минаха по кората и аз седнах между корените му. Райън не каза нищо, просто седна до мен, със свити крака и прелете пръсти на ръцете си.
- Хубаво местенце. - Каза ми той, след известно време мълчание. - Колко често идваш тук?
- Не знам. Зависи... - Погледнах до мен и видях малкия процеп между два корена. Беше пълен с фасове от цигари... оставени от мен.
- Зависи от какво? - Попита ме той и се опита да хване погледа ми, но аз го избягвах.
- Ами... - Трябваше ми малко време да измисля какво да му кажа. И аз не знаех защо идвам тук. Просто винаги, когато Майкъл ме пребиеше, ако вече ми се е насъбрало много... аз идвах. - Идвам тук, когато съм тъжна.
Той все още се взираше в мен, но аз наистина не исках да го поглеждам. Не знам как щеше да реагира. Не съм свикнала да говоря с някого.
- Тоест, това място те кара да се чувстваш добре? - Боже, той наистина обича да задава въпроси!
- Защо днес се ядоса? - Попитах го, толкова бързо, че дори и аз бях шокирана.
- Моля?
- Днес, по химия, ти се ядоса. Защо? - Не можеше само той да задава въпроси.
Райън премести поглед върху ръцете си, но след това отново го насочи към мен. И бе по-любопитен от всякога.
- Защо не ми говори цяла седмица? - Контра на контра-въпроса ми. Това не е честно. Аз го погледнах право в очите.
- Защо не отговори на въпроса ми?
- Защо ти не отговори на моя? - Той леко се приближи към мен, но аз не се дръпнах.
- Аз зададох въпроса си първа. - По незнайна причина, и аз започнах да се доближавам към него.
Гледахме се право в очите, но неговите, сякаш бяха на път да се затворят.
- Фактически, аз зададох въпроса си пръв, още пред офиса на директора.
Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго, а аз можех да усетя топлия му дъх. Усещах одеколона му и беше... невероятно.
- Фактите ти не струват. - Казах аз, а той се усмихна. След това съкрати разстоянието между нас до... Ами до никакво.
Без да имам време да се осъзная, аз вече целувах Райън. Всъщност, това бе първата ми целувка. Устните му имаха вкус на шоколад, заради сладоледа, който спряхме да си купи, по пътя насам. Усетих езика му на устните ми и знаех какво иска да направи, но се дръпнах, преди да е успял.
Загледах неловко към земята. Беше ми забранено дори и да поглеждам към него, а сега какво по дяволите правих!?
- Хей, добре ли си? Да не би да направих нещо грешно? - Райън застана на колене, обърнат към мен и постави ръката си върху коляното ми. Аз просто леко поклатих глава в отрицание, без да местя погледа си от точката, в която се бях загледала. - Да не би да не ти хареса?
Райън прокара ръка през тъмната си коса и я разроши леко.
Принудих се да вдигна погледа си към него. Не исках да смята, че той е виновен.
- Не, не, хареса ми. Доста. - Аз изкарах лека усмивка и той ми отвърна. - Просто... Ами, аз... никога преди...
Той ме спря. Явно схава какво се опитвах да му кажа. Усмихна се още повече.
- Няма никакъв проблем. Разбирам. - Каза, погалвайки коляното ми.
Знаех, че трябва да се махна от тук. Но изобщо не исках. И все пак, не трябваше да целувам Райън. Малкълм ще разбере. Сигурна съм.
Райън видя притеснението по лицето ми и каза:
- Няма да споделям на никого, ако ще си по-спокойна? - Очите му ме гледаха топло. Аз просто кимнах леко, а той се върна на мястото си до мен. - Та, какъв жанр филми обичаш?
И така си говорехме цял следобед.