Задръж живота ми

°•○●7●○•°

*Внимание! Съдържанието в тази част на историята може да НЕ Е ПОДХОДЯЩО за някои читатели! В частта се включват: последици от побой; неподходящи мисли, за хора със слабо кръвно и малки деца.
Момчета, пазете сестрите си и се отнасяйте добре с тях!
Благодаря за вниманието!*

-Излез, Кристин! Казах ти да излезеш! - Блъскането на вратата се усили, а аз се свих в ъгъла на банята възможно най-плътно. Покривам лицето си с ръце и започвам да се моля. Моля се ключалката да го удържи. Моля се алкохола да го приспи по-бързо. Моля се да се е натровил. Моля се да има някой до мен. Някой, който да измие лицето ми от кръвта. Някой, който да избърше сълзите ми. Някой, който да пребие шибания ми брат и да му покаже къде му е мястото. Долу в калта. При нищожните. Там, където съм аз. Там, където той ме изпрати.
Утихна. Всичко утихна. Да не би да е заспал пред вратата? Твърде е възможно, но е и възможно просто да ме причаква. Не. Няма да изляза. Изправям се и се поглеждам в огледалото. Светлокестенявата ми коса е раздърпана, синините по очите ми контрастираха със сивите ми ириси. От носа ми се стичаше кръв по и без това червените ми устни.
Пускам водата във ваната и започвам да се събличам. След като премахнах блузата си, по кожата ми се разкриха обилно количество синини. Усещам силна болка в ребрата, но знам, че не са счупени. Брат ми, дори и такова изчадие, е естет и внимава да не ме вкара в болница. Знае, че там вече няма как да се оправдае. Свалям дънките си. Капачките ми са окървавени от влаченето по пода за косата ми. Този път, наистина се е справил по-добре. Свалям сутиена и бикините си, хвърлям ги на земята и за последен път се оглеждам в огледалото. Отвратителна съм. Слаба, и все пак не достатъчно, грозна, с всички тези рани и синини, с малки гърди и кокалести ръце. Кой не би пребил толкова грозно същество, като мен.
Потапям се в горещата вода, която кара раните ми да защипят. И все пак тази лека болка и лекото парене са добре дошли. Успокоение, че всичко е свършило. Поне за тази вечер. Просто аз, топлата вода и мислите ми за самоубийство. Потапям главата си под водата. 1,2,3...19,20,21...36...49...63...... Надигам се от водата, като преродена. Дишам тежко, а водата се стича по мен. Лицето ми приветства хладния въздух и се обляга на ръба на ваната. Какво ме спря? Мислех си, че този път ще успея.
Излизам от водата и изпразвам ваната. Увивам дебел халат около себе си и тръгвам към вратата. Не, няма да изляза. Той е отвън. Може и да спи, но знам, че ще е пред вратата. Няма да рискувам. И така лягам във вече празнста вана и се отнасям в дълбокия и вълнуващ свят на кошмарите...