Задръж живота ми

°•○●6●○•°

-Какво правиш тук? - Процежда през зъби бра- така де, Майкъл. В очите му пламна онази искра. Бясната и бушуваща. И в същото време ирисите му потъмняха толкова, че вече бяха с цвят на океан.
-Веднага си тръгвам - свеждам глава надолу, - просто Райън искаше да си вземе кафе...
- Райън? - Е, не се ли познават? Все пак са в един отбор...
-Хей, Кристин! Къде ще седнем? - Райън се появи с чаровна усмивка на лицето си и постави ръка между лопатките ми. Отдръпвам се леко настрани и ръката му увисва във въздуха. Започва да мести поглед от мен към Майкъл, и обратно. - Какво не е наред? - След това се обръща към Майкъл. - Ей, ти не си ли от футболния отбор?
- Ти си новия халф бек...?
- Да! Райън - подава си ръката, - приятно ми е.
- Майкъл - поема я неохотно и ми хвърля най-изпепеляващия поглед, който може да изкара.
Как може да съм толкова глупава?! Точно с футболист ли трябваше да се запозная?! Не са ли останали момчета в клуба по шах?!
- Райън - казва брат ми с ехидна усмивка на лицето си, - защо не седнеш при нас? - Да. Изтъкна на "седнеш". Единствено число.
- Супер! Хайде, Кристин! - Моля? Какво каза? Аз НЯМА да седна там!
Погледа на брат ми се насочи към мен. Като предупреждение какво ще се случи, ако само се приближа до онази маса. Но пък от къде да знае Райън, какво чудовище е брат ми? От къде да знае, че ми е брат? И все пак, преди да кажа нещо, Райън ме задърпа към масата. Запрепъвайки се стигам до нея, а всички "височайши", седящи особи ме гледат, все едно съм току що изникнала от земята пред тях.
Райън се намести на сепарето, а Майкъл внимателно издърпа стола си и седна. Естествено, нямаше празно място за мен.
- Аз ще си ходя - обръщам се към Райън. - И без това няма място...
- Седни в мен. Няма проблем. - Той се подсмихна и ми намигна. Усещам как цялата се изчервявам, и потърквам врата си.
- Не, сериозно. Ако искаш остани. Аз се връщам в училище. - Обръщам се и тръгвам към вратата.
Тъкмо излизам от заведението, когато усещам ръка на рамото си. Бях готова за шамар, удар в корема, викане.... Но това се оказа Райън.
- Няма да си ходиш сама. - Усмивката му бе красива.
Двамата тръгваме по пътя обратно за училище, а той през цялото време ме кара да се смея.