~Luck~

Приказката започна

Гледна точка Ели:
Уау... Все едно е приказка... Не мога да повярвам... Ви пак се върна при мен. А Джимин..? Хъм... Надявам се и той да е добре...
-Кейли?
-Кажи Ели? -отговори тя с леко уморен глас
-Ъм... Джимин?
-Какво за моето бебче, така де Джимин?
-Ами може ли да говоря с него?
-Ок... Сега ще ти го доведа..
Дори не затвори телефона и чух как тя каза:
"Беби, оная смотаната пак те търси"
Тогава просто се заключих в стаята си. Плаках докато не дойде Ви и ми предложи да отидем при Шуга и Сунг
-Добре-отговорих аз
Слязохме долу, където беше срещата, но Шуга и Сунг ги нямаше...
Гледна точка Шуга:
Трябваше да се срещнем с Ви и Ели. Нещата излязоха обаче извън контрол... Сунг ми каза:
-Защо да се занимаваме с тях... Ела тук...
Аз дойдох до нея, а тя ме попита:
-Как си?
-Добре..?
-Нека те направя по-добре...
Тогава тя се нахвърли на мен и започна с целувките... Бях забравил за Сана... Но спомените се връщат неочаквано... Изведнъж телефона ми звънна
-Хъм... Непознат номер!
-Вдигни-възкликна Сунг
Вдигнах телефона, а оттам се чу глас:
-Чакам те долу, слизай или аз ще се кача горе и ще ти разваля кефа с любимата ти вече Сунг
Стрестнах се... Не исках Сунг да пострада, затова и казах да стои тук, а аз ще изтичам долу за някакъв колет или нещо подобно ...
Слязах долу и видях човек с черна качулка. Рой се обърна и видях познато лице...
"Уау... Това той ли е? Кевин? Бившият на Сана... "
-Хайде отиваме на едно място...
"Знаех, че той иска да ми направи нещо... Затова звъннах тайно на Джимин... Той каза, че идва веднага, но исках да има още хора с него. Ели, Ви, Джънг-кук, някой... Той обаче възрази и тръшна телефона... Звъннах на Ели. Тя веднага каза, че идва. След около час, щом пристигнахме на това място... Чух кола, леко погледнах през затъмнените прозорци и разбира се видях колата на Джимин. След пет минути и синята кола на Ели. Те почнаха да блъскат по вратата на гаража, в който бях. Но... Чух как по едно време се развикаха-Джимин и Ели. Ели правеше нещо на вратата, докато Джимин и се обясняваше в любов и блъскаше... Колко ли щях да седя тук..?