~Luck~

Сунг и Шуга

Тази глава посветявам на BenderVIX обичам, те мами!
ГЛТ:Сунг
Е, как така всичко което стана ми звучи тъпо и нагласено... Вече дори не знам какво да правя... Отделих се от Ели, тя ми се разсърди... Тичам след Шуга като полудяла, а той мисли само за това което стана и, че може да ме затворят, затова, че убих човек... Честно казано на мен не ми се мислеше за това, вече дори Шуга не ме интересуваше. Всичко беше прекрасно преди да заминем за този концерт... Докато си мисля това, се чудя, какво ли прави Кейли? Тя поне ме разбира макар и да не сме много близки все още...
-Ало, Кейли?
-Кажи, Сунги
-Ами... Искаш ли да се видим?
-Няма проблем, къде и кога?
-Ами сега, в кафенето на площада, става ли?
-Добре, сега идвам.
С Кейли отидохме в кафенето, седнахме, а аз какво да видя-Ели, Рей и Джи-Лу, която уш беше заминала с Кук на ваканция бяха тук и изглеждаха твърде притеснени. Защо ли реших да се правя на сърдита, не знам, но така направих... Започнах да говоря с Кейли за тъпи неща, дори тя по едно време се отекчи...
-Сунг! Ела веднага тук! -извика Ели с глас, който не бях чувала до сега от нейната уста...
-Да...?
-Защо се държиш толкова гадно и надуто?
-Не се.
-А да бе! Заряза гаджето си, уби човек, заряза мен-бфф-то ти и искаш да останеш сама ли?
-Ами...
-Сунг, проумей, нещата се промениха, ние вече не сме такива като преди, не сме вкъщи, не може да се държиш така... А и Шуга щеше да дойде тук за да го видим как е, той горкия преживява труден момент, а ти... На теб не ти пука. Замисли се, кое е важно за теб? Да седиш тук сама, но да си най-надутата и важна в цяла Южна Корея или да си с нас... Аз нямам какво повече да кажа
След тези думи аз просто излязох и тръгнах към вкъщи, взех си багажа и се запътих към гарата... "Писна ми от тях! Не искам повече, махам се оттук! "
Докато си взимах нещата от стаята чух шум от спалнята. Отворих вратата лекичко и видях Шуга да лежи ба леглото сгушен в една от възглавниците... "Оу, дали ще се оправи...? "Той обаче ме чу, обърна се и тръшна вратата с възглавницата... Знаех си, че това е знак да си тръгна, затова просто отидох на гарата, хванах един автобус и там където ме заведе бях сигурна, че Шуга не ме иска. Чувствах се като в лудница...
ГЛТ Шуга:
Бях толкова тъжен... Мислех си само как Сунг можеше да пострада, ама не чувствах нито любов нито омраза, исках да избягам от всички капани, които си създавах тук в Сеул. Събрах си багажа и тръгнах към гарата, качих се на автобуса за провинцията и... Каквото ми беше отредила съдбата, това щеше да се случи...
Така... BenderVIX надявам се да ту хареса! Дайте една звездичка и коментирайте за предложения какво ще стане по-нататък!