~Luck~

"Сдобрени"

ГЛТ:Лина
Бях шокирана от това което беше станало между Кук и Ели. Бвх много и тъжна на всичкото отгоре... Случвало ли ви се е да сте толкова щастливи за момент, че може да хвръкнете до тавана от щастие и после една дума, едно изречение, един човек или една случка да развалят всичко..? Ето това се бе случило. Щом влязох в стаята, що годе Кук се бе свестил, но повтаряше само "Ели... Аз... Не. Трябваше.. Ели.. Не.. Така... " , но накрая легна заспал на леглото... Сърцето ми беше разбито исках да говоря с Ели, но... Познавах я добре, нямаше как да ми причини такова нещо.. Знаех си. Кук просто не ме иска.. Аз съм изрод и ето, че сега и света ми го напомни.. Изтичах до партера на самия кораб, там имаше много шезлонзи и като цяло това и едно малко барче, което през деня беше супер забавно, но сега... Сега беше просто един тъмен, тих, мрачен партер... Нямайки никого, както нямаше никого в живота ми.. Единствената светлина до която се добирах беше малката лампичка над вратата към стълбите, които водеха до горния етаж.. Повървях по скърцащите дъски и стигнах до края на кораба. Там беше окачено едно знаменце с логото на няква туристическа агенция, мисля... Та, там имаше от онези бели преградни, колкото да предпазят децата да не паднат в морето... Видях табелата опасно и погледнах право напред-тъмнина... шумът на реещите се вълни... Може би това е.. Дотук съм... Преметнах единия си крак през преградката след това другия, заставайки по същия начин сякаш участвах в Титаник.. хд... Седях с гръб вече към целия партер. Обърнах се, виждах само малката светеща почти лампичка.. Погледнах пак към морето, вече спускайки се надолу... Но тогава някой хвана ръката ми, не знаех кой е, но се опитвах да се изкопча от него, питах "кой си?, кой си? " но без отговор. Изведнъж се хлъзнах надолу и тогава изпитах чувството сърцето ти да бие за последно... Обърнах се, местейки погледа си нагоре, към човека който ме беше хванал, и не ме пускаше.. -беше Кук. Той ме издърпа и ке прегърна силно, казвайки ми:
-Ако още един път го направиш заради мен, аз ще се метна от някъде
Усмихвайки му се го погалих по черната му коса...
-Знаеш, че съм тъжна нали?
-Знам и много съжелявам за всичко... Наистина не бях аз, бях пиян, прости ми, обичам само теб, Лина! И винаги ще е така...
-Добре, да речем, че всичко между нас е наред.. Ама Ви и Ели?
-Говорих вече с тях..
-И...?
-И те бяха много сърдити, но..
-Карай по същество!
-Всичко е наред
-Тоест
-Оправих си и с тях отношенията
-Имаш късмета, че и двамата прощават лесно
-Не мисля, Ви ми е адски сърдит все още... Трябва да ми прости иначе ще се съсипя ако това продължи през цялата екскурзия и до прибирането ни в Сеул...