Шеста глава

218 10 1
                                    







     Дори и в най- смелите си мечти не си бях представяла да съм в обятията на Ник Браун, изпращайки ме до вкъщи, летейки във въздуха. Изгряващото слънце оцветяваше облаците в златист цвят и се бяхме издигнали толкова високо, че земята не се виждаше. Бяхме само ние двамата. Ник беше толкова внимателен и се стараеше да не сбърка нещо. Осъзнах, че това му беше първото  летене, но незнайно защо му имах доверие.

-         Е.....как ще кажеш на вашите?- питах, като се опитах да дам тема за разговор.

-         Аз знаех, че съм осиновен, но не очаквах да съм син на Хор- изсмя се той.

-         Значи само аз съм била в невидение.

-         До скоро и аз бях. Разбрах преди няколко месеца от баща ми, който се беше напил.

-         Поне си го разбрал от тях, а не от някакъв странен тип в пещера.

-         Добрата новина е, че сега имаш свръхестествени способности.

-         Да.- признах леко неуверено.

-         Имам усещането, че мога да се движа по- бързо от това.-каза той, готов да експериментира- Вярваш ли ми?

-     Мисля, че да.

Сега осънах, че докато говорех с Ник, напълно забравих страхът ми от височини. Явно затова повечето хора казват, че когато човек е с любимия си, забравя за всичките си страхове и е готов да се изправи срещу тях. Ник ме притисна до себе си и можех да усетя пулса му. Беше  развълнуван. Изведнъж около нас всичко се забърза, но не го усетих.

-         Как така не усещам, че сме забързали?- питах, като гледах как облаците се движеха все по- бързо.

-         Защото около нас има невидим щит, който ни предпазва от силната скорост.

-         Яко!

-         Така е!- той ме погледна.

Беше щастлив. Чувствах се в безопасност с него и сякаш когато бяхме двамата, се пренасяхме в друг свят и нищо друго нямаше значение, освен нас. Изглеждаше така, сякаш щеше да ми каже нещо, но се въздържа.

-         Ам......забелязах, че често се засичаме в парка.- подхвърли той, като се опита да замаже истинските си мисли- В Дарсвил има само един парк и е трудно да не срещнеш съученици.

Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)Où les histoires vivent. Découvrez maintenant