Когато пристигнах видях, че стадо елени бяха дошли тук. Бях щастлива, тъй като в територията ми най- сетне имаше някакъв живот. Около стадото усетих и друго присъствие. Беше друго животно, но беше само. Отправих се към него и го видях. Беше друг леопард, който явно беше последвал елените. Но се уплаших. Спомних си как убиха онзи леопард, към който се бях привързала. В онзи момент научих, че не биваше да вниквам дълбоко в съзнанието на подчинените ми животни, тъй като щях да се привържа. Но леопарда беше уплашен и изглеждаше изгубен. Напомни ми на мен самата и трябваше да направя нещо. Не можех да го оставя така и го подчиних, като очите му пробляснаха в зелено. Беше женски и разбрах, че майка й е била убита и сега беше сама. Не беше много малка, но не беше и достатъчно голяма, за да можеше да се справя сама. Успокоих я по същия начин, както другия леопард и тя се доближи до мен. Усмихнах й се. Беше много сладка и не можех да я изоставя. Знаех, че щях да се привържа към нея, но и тя също щеше да се привърже към мен. Направих й едно голямо разклонено дърво, в което да се чувстваше удобно. Тя се покатери върху него и легна между два дебели клона. Отидох в голямото ми дърво и седнах на висящия стол. Сетих се, че трябваше да си взема необходимите неща от къщата на нашите. И без това не ги бях виждала от много време и сигурно се притесняваха за мен. А и вдругиден завършвах. Преди щях да съм много развълнувана заради това, но сега не бях заинтересована от училището, тъй като имах по- големи проблеми. Отидох в спалнята ми и се преоблякох. Бях свикнала да съм преобразена и сега ми беше странно да съм в нормални дрехи. Тоалетът ми беше съставен от светлосини леко накъсани дънки и плътна бяла тениска. Нямах огледало, в което да се огледам и тръгнах към къщата на нашите. Пристигнах пред входната врата и звъннах на звънеца. Мама ми отвори и очите й светнаха от щастие.
- Ели, колко ни липсваше!- възкликна, прегръщайки ме силно- Влез!
Влязох и както винаги Джак ме посрещна игриво. Баба ме видя и тя също ме дари със силна прегръдка.
- Как си? Готова ли си за завършването? Сигурно много се вълнуваш!- мама ми наля от любимият ми портокалов сок.
- Да, нямам търпение.- излъгах.
- Остави това, как е апартамента?- пита баба- Свикна ли вече?
VOCÊ ESTÁ LENDO
Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)
Ficção AdolescenteЕлена Джонсън е ученичка в дванадесети клас. Животът й беше перфектен, преди да разбере, че тя и още няколко ученика от гимназията й- Лили, Раф и Ник, са деца на богове и те всъщност са полубогове. Тази новина променя коренно животът им и биват подл...
