Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)

Седемнадесета глава

    Племето се намираше във вътрешността на джунгла, което до някъде ме успокояваше, тъй като бях на своя територия. Благодарение на растителността около мен, се почувствах по- добре и вече не ми се гадеше. Леон ни даде комуникационни устройства, които се пъхаха в ушите. Благодарение на тях щеше да е възможно да си общуваме и когато не бяхме един до друг. Докато вървяхме към племето, се чу пукащ звук от един храст.

-Какво беше това?- пита Раф, леко притеснен.

Затворих очи и се концентрирах към почвата, от където идваше звука.

- Спокойно, има животно зад храстите.- усетих присъствието на животното.

- Да не би да те стресна едно животинче, Раф?!- изсмя се Лили.

- Не е точно животинче.-леко се притесних, след като разбрах, че животното беше голямо, много голямо.

То излезе от храстите и ни видя. Беше леопард. Голям, красив леопард, който не беше дружелюбно настроен към нас. Ник застана пред мен, готов да ме защитава, въпреки че не беше нужно. Раф пребледня.

- Ели, можеш да го подчиниш. Той е горско създание!- каза ми Лили.

- Не знам как.- отвърнах, гледайки леопарда.

- Ще го почувстваш!- погледнах я и видях, че ми се усмихваше окуражително.

- Каквото и да стане, ще съм до теб.-успокои ме Ник, шепнейки ми в ухото.

- Просто го направи!- почти извика Раф, опитвайки се да прикрие притеснението си, но гласа му леко се пречупи накрая.

Леопарда беше на косъм да ни нападне. Стъпих с една крачка напред, за да се концентрира върху мен. Получи се. Леопарда ме погледна, зъбейки се, но знаех, че и той се страхуваше. Премигнах веднъж, за да ми се преобразят очите в зелено и погледнах животното в очите. Неговите очи пробляснаха в зелено и осъзнах, че вече го бях подчинила. Беше невероятно. Усещах леопарда, сякаш беше част от мен. Можех да разбера какво беше физическото и емоционалното му състояние. Физически беше добре, но се страхуваше. Нямаше доверие на останалите. Направих им жест да се отдалечат с няколко крачки, за да успокоя леопарда. Около нас беше пълно с лиани и земята беше пълна с клони. Клекнах, за да бъда на едно ниво с леопарда. Започнах да правя нежни и плавни движения с ръцете си и в синхрон с това накарах тънките клони от земята да се движат, образувайки спирали във въздуха. Преплетох няколко лиани с клоните и те също започнаха да се движат спираловидно. Усетих как леопарда започна да ми се доверява. Направих едно малко бяло цвете пред него и като го погледна, се отпусна. Усмихнах се на леопарда и протегнах едната си ръка към него, за да ме подуши. Щом го направи, животното напълно се отпусна и се приближи до мен. Усетих, че Ник се стресна и беше готов да нападне леопарда, но Лили го спря. Леопарда ме облиза по лицето и аз го погалих. Засмях се.