Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)

Двадесет и пета глава

    Ник ме държеше в обятията си, докато плачех пред горящото заведение. Болеше ме. Болеше ме от факта, че не можех да спася най- добрата си приятелка. Болеше ме и от факта, че позволих на някакъв непознат да ме нарани. Чувствах се уязвима и това беше един от най- лошите моменти в живота ми. Пламъците започнаха да стихват и видях Раф да излиза от останките на заведението, като все още стискаше юмруци и беше свел поглед. Дойде при нас и си личеше, че беше ядосан.

- Трябва да намерим Лили!- определено искаше да си отмъсти- Не мога да я оставя в ръцете на онзи Калеб!

- Никой не го иска.-обади се Ник- Но преди да правим каквото и да е, трябва да заведем Ели при Леон, за да я излекува.- той целуна челото ми.

- Ами ако той не може да я излекува?! Ами ако никой не може?! Ами ако отнеме твърде много време?!- Раф прокара пръсти в косата си.

- Раф, успокой се!- гласът ми беше тих, защото нямах сили дори да повиша тон-Ще намерим Лили! Няма да позволя нищо да й се случи. Няма да си го простя, ако не я намерим. Да не мислиш, че ми беше приятно да гледам как я отвеждат без да мога да й помогна?! Тя ми е нещо като сестра, не мога да я изоставя!- още няколко сълзи се стекоха по бузите ми.

- И как ще я спасиш, като дори не можеш да стоиш права?!- не обърнах внимание на сарказма му.

- Затова ще отидем при Леон. Трябва да знаем с какво си имаме работа!-отговорих- Не можем да атакуваме подчинените на Калеб и Севелия без план за действие.

- Съгласен съм.- подкрепи ме Ник- Ще се видим в пещерата.- съобщи на Раф и двамата полетяхме във въздуха, отправяйки се към Леон.

През краткия ни път към пещерата с Ник не си говорихме много. Той знаеше, че не ми беше добре и явно не искаше да ме притеснява. Когато стигнахме, Раф крачеше пред входа, чакайки ни.

- Много сте бавни!

- Пътувахме минута!- с Ник влязохме в пещерата.

- Знам, но ако бяхте закъснели с още тридесет секунди, щяхте да си имате проблеми с мен!- заплаши ни, но знаех, че не го мислеше наистина.