Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)

Двадесет и осма глава

           

-         Защо не ми каза?- пита ме Ник, като изражението му стана сериозно.

-         Беше по- важно да спасим Лили.- отговорих, като избягвах погледа му- А и те не са го намерили.

-         Все още. Трябва да говорим с Леон.

-         Точно сега нямам желание да говоря с него.-поглежднах го в очите - След този ден искам само да се прибера.

-         Ами ако има някой в територията ти?

-         Ще го убия.

-         Искам да съм до теб.-погледна ме загрижено и въздухът погали бузата ми- Няма да позволя нищо да ти се случи.

-         Мога и сама да се защитавам.-припомних си тренировъчните ни дни в залата.

-         Знам, но не мога просто да те оставя сама.-Ник допря чело до моето.

-         Щом е така, значи няма проблем да те запозная с нашите.- засмях се- Защото днес смятам да ги видя.

   Ник се ококори и аз още повече се засмях.                 

-         Щом около теб ще има близки...- стана му леко неудобно и отново започнахме да се движим- значи ще си в безопасност. Но ще те оставя пред вас.

-         Дами и господа.- казах с превзет глас и се направих, че държах микрофон- Представям ви Ник Браун- готиното момче от малкото градче, което не го е страх от нищо друго, освен от родителите на гаджето му!-засмях се и Ник се изчерви, като се усмихна.

  Беше толкова сладък. Той гледаше напред и се изчерви като домат. Целунах го по бузата и се облегнах на рамото му. Пристигнахме пред къщата ми и той ме пусна от обятията си.

-         Ще съм наблизо.- каза той през смях- И да знаеш, че не ме е страх от вашите, просто не мисля, че сега е най- подходящия момент да се запозная с тях- все пак преди около час ние спасихме най- добрата ти приятелка от смърт и сега тя се възстановява по доста странен начин.

-         Прав си.- кимнах, но не сдържах смеха си- Ще се видим по- късно.- целунах го за сбогом и тръгнах към входната врата.