Двадесет и трета глава

145 6 2
                                    




Гривните ни започнаха да светят и пребледнях. Все повече хора се събираха около нас. Лили и Раф видяха светещите си гривни и се ококориха, тъй като все още бяха замаяни. Погледнах Ник, който се почеса по главата в опит да измисли нещо. Видя, че някакво момиче до мен подскачаше с бира в ръка и ме погледна съжалително. Отначало не разбрах какво имаше впредвид, но когато бирата на момичето се изля върху роклята ми, ми стана ясно. Ник го беше направил, защото две момичета ме гледаха странно и сега имах оправдание да се измъкна без да ми задават много въпроси. Сега оставаха Лили и Раф. Погледнах към Лили и й намекнах, че трябваше да измисли нещо бързо. Тя се огледа и изведнъж й прилоша.

-         Хора, ако не искате да миришете на повръщано, се махнете от пътя ми!-измънка, като се беше хванала за устата и се затича към изхода.

   Тълпата направи място и Лили излезе от училището. Аз също тръгнах, тъй като бирата започна да смърди, а и трябваше да се преобразя. Като бях на изхода, се обърнах, за да видя къде бяха Ник и Раф. Ник го носеше през рамо и се успокоих, че са успели да се измъкнат. Затичах се към парка и отидох там, където нямаше хора. Преобразих се и отидох в пещерата при Леон. Като пристигнах, Лили и Раф се опитваха да изглеждат възможно най- бодро, но въпреки това си личеше, че им беше зле. Леон ни видя и ни изгледа изпод вежда.

-         Дори и не искам да знам какво сте правили!

-         Не бяхме виновни ние!- оправда се Лили.

-         Не ме интересува кой е виновен, но искам след пет минути да сте в перфектно състояние! Човекът ви чака в заведението.- Леон беше притеснен-  Влезте в секторите си, за да се възстановите. Чрез силите си можете да се лекувате много по- бързо!- той погледна Раф и Лили и те влязоха в секторите си.

   Като влязоха в секторите си, Лили се потопи във водата, а Раф клекна на вулканичната земя и около ръцете му се появи огън. По това време Леон ни каза къде точно се намираше заведението и отново ни даде комуникационните слушалки. Напомни ни, че в заведението имаше цивилни и трябваше да се контролираме, но и в същото време имаше вероятност подчинените на Калеб и Севелия да ни проследят.След около две минути Лили и Раф излязоха от секторите си и изглеждаха много по- добре. Тогава Леон потри нервно ръце и ни погледна с надежда.

Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora