Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)

Четиринадесета глава

           

Слънцето тъкмо беше залязло и почти нищо не се виждаше, но знаех, че щях да се справя. Приех го като тренировка. Концентрирах се, затворих си очите и като ги отворих, всичко ми се изясни. Въпреки тъмнината усещах всяко дърво около мен и нямаше как да се загубя. Плъзгах се чрез тревата под мен, за да се придвиждах по- бързо. Изглеждаше сякаш карах сърф на суша. Чувствах се уверена в себе си и знаех, че нищо не можеше да ме нарани, когато бях около природата. Почти цяла нощ обикалях, наслаждавайки се на мига. Когато слънцето изгряваше, аз отидох на поляната. Огледах я и се уверих, че това беше мястото, което щеше да бъде мой дом. Затворих очи и си представих как бих искала да изглежда. Представих си в територията ми да имаше всякакви животни, които да се чувстваха спокойни тук. Исках да създам лек водопад с езеро, но това трябваше да го обсъдя с Лили.  Исках територията ми да бъде пълна с дървета, а в средата й да има едно по- голямо, в което да прекарвах повечето си свободно време. Исках да си създам изолирана стая, в която да можех да спя и да се освежавам. Представих си тя да бъде в един огромен храст, който да пропуска светлина и да я прави уютна. Отворих си очите и си поех дълбоко дъх. Започнах да създавам дървета и добавих малки цветчета, за да бъде по- красиво. Оставих малко свободно място и създадох голямото дърво, като исках стъблото му да бъде по- дебело от останалите. Отидох до короната му и я оставих празна отвътре, като отвън създадох илюзията, че щеше да бъде обикновено дърво. Но нямаше да е. В голямата корона направих висящ стол от клони, който го захванах за тавана й.  В другата й страна създадох рафт за книги и над него оставих място за две тонклони за музика. Те бяха при родителите ми и трябваше да ги измъкна от там без да ми задаваха много въпроси, но оставих тези мисли за по- късно. През короната оставих да пропуска светлина и бях доволна от стореното. Знаех, че след време можеше да добавя нещо, но за сега го оставих така. Слязох от дървото и се замислих къде да бъде  изолираната ми стая. Отидох до края на поляната, където създадох огромния храст и го оставих празен отвърте. С едно движение на ръката ми прокопах леко земята и така стаята ми изглеждаше още по- голяма. Направих голямо меко легло, а възглавницата и одеалото ги уших, като направих много тънки зелени стъбла. Направих пухкав зелен килим от листа, а до него създадох малка тоалетка. Осъзнах, че нямаше да мога да си създам огледало, затова трябваше и него да измъкна от къщата на нашите. Направих гардероб от клони и си подредих дрехите вътре. Оставих да пропуска светлина в стаята  и се огледах. Тя изглеждаше точно така, както исках и се усмихнах.  Излязох от храста и прецених, че стаята ми не биваше да бъде на показ. Издигнах по- малки бодливи храсти около нея, за да бъде по някакъв начин защитена. Чрез тревата се издигнах високо над територията ми и я огледах. Бях щастлива, че успях да си създам дом. Погледнах отвъд хълмовете и видях, че там нямаше нищо. Имаше само огромна поляна с няколко дървета. Усмихнах се и знаех, че скоро щях и нея да превърна в своя територия, но за сега това ми стигаше.   Слънцето ме огряваше и се чувствах свободна. Нямаше да позволя на никой да ми отнеме това чувство. Знаех, че от сега нататък всичко щеше да бъде различно...