Опасна любов...

Глава 13 - Не исках да се привързвам към теб!

Рик

Събуждам се рязко от плача на Мирела и я виждам да стои седнала в леглото, плачейки неконтролируемо. Най- вероятно е сънувала кошмар, но аз все още не знам какъв. Инстинктивно, без дори да се замислям, я прегръщам силно, като с едната си ръка разтривам гърба й. Надявам се, че така ще се успокои бързо, но тя се сгушва още повече в мен и продължава да плаче. Трябва да знам какво става.

- Какво има, съкровище? Кошмар ли сънува? Разкажи ми, за да ти олекне.- шепна й и се надявам тя да ми каже какво става, но тя просто клати глава. В следващите няколко минути двамата мълчаливо се прегръщаме. Не искам да я притискам, а и тя очевидно не иска да ми каже.

- Ти си важен за мен, Рик. Повече, отколкото би трябвало...и това ме плаши, защото накрая аз ще страдам.- казва най- накрая едва чуто тя, но аз успявам да я чуя и я поглеждам слисано, като повдигам вежда и й се усмихвам.

- Продължи.- подканвам я, но тя мълчи. Много ми е любопитно и не мога да се сдържа. -Уточни какво точно искаш да кажеш с това. Като какъв съм важен за теб? Като съпруг? Като човека, когото обичаш? Като какъв? И защо мислиш, че накрая ти ще страдаш?

- Не съм напълно сигурна какво ми има в момента, затова предпочитам да не отговарям на този въпрос. Накрая аз ще страдам, защото с рискованата си работа можеш да умреш всеки един момент и да ме оставиш сама, а аз не искам това! Мисля за теб по цял ден и се притеснявам, защото ми пука много за теб, въпреки че не искам да е така! Не исках да се привързвам към теб, но вече се е случило и не мога да го променя! Искам да съм сама, защото в момента съм много объркана и имам нужда от лично пространство!- развиква ми се тя, след това става от леглото и излиза бързо през вратата. Аз стоя като гръмнат и не мога да повярвам на това, което чух преди малко. След като анализирам всичко, което тя каза преди по- малко от минута, разбирам какво се случва и се усмихвам широко като пълен идиот. Въпрос на време е Мирела да признае и пред  двама ни, че е влюбена в мен и най- накрая ще бъдем щастливи заедно. Може би дори ще иска да загуби девствеността си с мен и така винаги ще бъда специален за нея. Иска ми се да тръгна след нея и да я целуна още сега, но знам, че ще се заинати и ще ме отблъсне. Въздишам и отново лягам в леглото. Утре ще стана трудно.

Мирела

След като се успокоявам и наплисквам лицето си с вода, се връщам в стаята и разбирам, че Рик отново е заспал. Виждам, че се е отвил и го завивам отново. Лягам до него и оглеждам внимателно чертите на лицето му на лунната светлина. На пръв поглед изглежда суров и жесток, но с мен не е такъв. Аз го виждам като най- смелия и хладнокръвен човек, когото познавам. Търпелив е с мен и това харесвам най- много в него. Очите му, обикновено тъмни и втренчени в мен, сега са затворени. Погледът ми несъзнателно попада върху дебелите му  устни. Тогава той неочаквано се събужда и проследява погледа ми.

- Какво има, съкровище? Току- що осъзна, че искаш да те целуна ли? - усмихва ми се той.

Бележка от авторката: Ето я и новата глава, която очаквахте с нетърпение! Съжалявам, че е кратка, но следващата ще бъде по- дълга...и има вероятност да е качена от Италия! Да, тези дни най- накрая ще отида на екскурзия в Италия със семейството си и ще видя на живо каква всъщност е Флоренция в действителност, но...не се знае дали в хотелите, в които ще бъдем, ще има Интернет и дали ще имам физическата възможност да пиша, затова може би през следващата седмица, поне до Петък, няма да мога да кача следващата глава. Съжалявам, ако Ви се наложи да чакате твърде много и се надявам да ме разберете...Обичам Ви! ♥♥♥