Опасна любов...

Глава 20 - Искаш ли да съм ти първият?

Бележка от авторката: Внимание! Тази глава НЕ е подходяща за хора, които не обичат да четат текстове със сексуално съдържание или твърде млади читатели! Този момент е много важен за Мирела и Рик и аз дадох всичко от себе си да го опиша по възможно най- нежният и красив начин. За първи път описвам такава ситуация и се надявам, че съм се справила. Приятно четене!

Рик

Няколко секунди просто стоя неподвижно, в шок от това, което чух преди малко. Правилно ли чух? Тя иска да го направим! Не мога да повярвам, че това най- накрая се случва. Имам чувството, че не съм я разбрал.

- Наистина ли? Сигурна ли си?- питам я невярващо и й се усмихвам. Тя кима, без дори да се замисля.

- Да. Аз...ти си много специален за мен и искам да го направя за първи път точно с теб. Имам ти доверие и вече съм готова. 

...

След като излизам от банята, Мирела също поиска да се приготви и влезе веднага да се къпе. Аз решавам да понаглася стаята на малко по- романтична вълна, за да й е по- приятно на все още девствената ми съпруга. Разпръсвам листата от рози по леглото и около него, слагам малко шоколад на възглавницата и паля ароматните свещи. Когато приключвам, се усмихвам доволно и Мирела излиза от банята по нощница. Косата й е събрана в небрежен кок. Щом вижда преобразената стая, тя се стъписва, но след това леко се усмихва.

- Какво има? Моля те, не ми казвай, че не ти харесва...- питам я развълнувано. Тя се усмихва, преди да отговори.

- Не, напротив, много е красиво, но...наистина нямаше нужда. Аз не съм такова момиче. За мен не е важна обстановката, а човекът, с който съм и когото обичам- в случая ти. Най- важното е, че се обичаме! Според мен нищо друго няма значение.

Това момиче ме изненадва с всеки изминал ден. Много е земна и добра. Вече не знам дали я заслужавам наистина. Усмихвам й се.

- Добре тогава. Ако продължаваме да говорим, ще ни отмине желанието, така че...- казвам й бързо и преди тя да успее да каже каквото и да е, я целувам. В началото целувката е нежна и бавна, но след малко аз я задълбочавам и Мирела отвръща по същия начин. Придърпвам я към себе си и няколко минути отминават просто в целувки. Няма да бързаме. Това ще е първият ни път заедно и няма смисъл да избързваме. Избързването е майка на нещастието. Всички го знаят. Леко прикляквам и докосвам краката й. Тя схваща намека ми и скача върху мен, обвивайки крака около кръста ми. Целуваме се дълго време така и след като спираме, за да си поемем въздух, аз свалям Мирела внимателно на земята. Тя ме гледа учудено и аз отново я вдигам, но този път я нося като булка. Стигаме до леглото и аз я поставям внимателно върху чистите бели чаршафи. Лягам до нея и ни завивам.