Мирела
- Същата вечер, по време на наркосделката с марихуаната, простреляха баща ми. Викнахме личния ни лекар, но той беше на другия край на града и му трябваше много време да стигне до нас...Баща ми знаеше, че ще умре. Той усещаше, че няма да оцелее и затова в последните си мигове ми каза, че въпреки всичко се гордее с мен и знае, че ще се справя и без него. Накара ме да му обещая, че след като умре, аз ще поема мафията му и ще я управлявам докрай. Каза, че само така ще умре спокойно и аз...му обещах. Той ми благодари и секунди след това издъхна в ръцете ми...40 дни по- късно официално поех мафията му, бях нещастен и тогава...срещнах теб. Ти беше само на 16 години тогава, но това не ми попречи да се влюбя в теб от пръв поглед. Просто когато те видях... разбрах, че ще си ти. Разбрах, че ти ще ми помогнеш да сбъдна единствената ми останала мечта- да създам семейство. – завършва разказа си Рик и чака отговора ми. Аз наистина не знам какво да кажа, затова предпочитам да замълча.
...
Месец по- късно...
Бяхме на Хаваи цял месец и наистина си починахме от напрегнатия ни и опасен живот. През този месец с Рик се научихме да караме сърф, плувахме, разхождахме се с часове по морския бряг и от време на време, когато и двамата го искахме, правехме любов, но с предпазни средства. Изкарахме си много хубаво тук и ще ни останат красиви спомени за цял живот. Планираме да останем още една седмица, защото не ни се тръгва. Закусваме спокойно, когато телефонът на Рик започва да звъни. Той вдига.
- Здравей, Джакомо! Какво е станало? Казах да ми звъниш само при спешни случаи.
Щом чува първото изречение на Джакомо от другата линия, изражението на Рик веднага се променя. Той се мръщи и стисва юмрук.
- Какво?!? Как така е мъртъв?!? Кой беше?!? Кой го уби?!?
След кратко мълчание, той продължава.
- Как така не знаеш кой е бил?!? Ти трябва да знаеш всичко, което се случва, докато ме няма! Това ти е работата, по дяволите!
Отново мълчание.
- Да, ще се приберем, трябва да присъствам на погребението и да уважа Лоренцо. Беше непокорен, но лоялен...Чао! Ще се видим утре...
Той затваря телефона и въздиша.
- Лоренцо е мъртъв, нали?- питам тихо и плахо. Рик кима.
أنت تقرأ
Опасна любов...
عاطفيةТой ми се усмихва. - Добре, позна...Донякъде...Всъщност си мисля: "Искам я, тя е голям инат и няма да ми е лесно, но накрая ще я получа."- казва ми и ме притегля към себе си. Аз клатя глава. - Надявай се!- казвам му предизвикателно и той започва да...
