Опасна любов...

Глава 7 - Тогава защо си нервна?

Мирела

Месец по- късно все още се чудя как попаднах в тази нелепа ситуация. Както ми обеща Рик, продължих да ходя редовно на лекции, но с охрана, така че нямаше как да избягам и родителите ми идваха да ме виждат доста често. Но най- лошото е, че цял месец с Рик организирахме сватбата, която ще бъде както винаги съм си я представяла, но не с какъвто човек съм си я представяла и въпреки многото бързане, всичко вече е готово. Мисля, че е заради факта, че никога не съм искала пищна сватба, а по- скоро...да е различна от останалите и да е забавна за всички. Винаги съм искала сватбата ми да се помни с години. Утре е сватбеният ми ден, а все още дори не съм се опитала да избягам, което е много глупаво от моя страна. Кого заблуждавам?! Не мога да го направя. Не мога да се омъжа и да свържа живота си с убиец и мафиот. Той не е за това. Той не е за семейство. Живее в риск и смъртна опасност всеки ден, на косъм от смъртта. А един ден може...просто да отиде на работа, както той го нарича, и да не се върне. Мисълта за възможната му смърт кара очите ми да се насълзяват, без самата аз да знам защо. Наистина не знам какво ми става. Искам да избягам от него, но в същото време го чакам всеки ден да се върне от работа притеснено и въздишам с облекчение, когато влиза през вратата. Ако само ме е страх от него, не трябва да ми пука дали е жив, или не. Клатя глава, за да изгоня тези мисли и продължавам да уча. Взех решение. Това не може да продължава така. Тази вечер ще избягам и ще сложа край на всичко това. Зачела съм се съсредоточено, когато усещам как някой сяда до мен и ме прегръща през кръста. Няма нужда да поглеждам, за да знам, че е Рик.

- Не мога да повярвам! Дори и днес, ден преди сватбата ни и последният ти ден като госпожица, ти учиш. Не спираш да ме изненадваш с всеки изминал ден, все още госпожице Флоре! Вече нямам търпение за утре!- казва ми развълнувано той и когато го игнорирам, леко отдръпва косата ми и ме целува по бузата. Казах му, че няма да ми е приятно да ме целува по устните и за щастие, той ме разбра и спря да ми досажда в това отношение.

- Защо аз? Защо от всички момичета на тази планета и най- вече в този град, ти реши да съм точно аз? Защо просто не се ожени за някоя дъщеря на мафиот, която е свикнала с тези неща? Аз не съм за теб.- питам го, поглеждам в тъмните му очи и зачаквам отговора.

- Защото си добра, умна, грижовна, красива, емоционална, смела и поради още много други причини, а и защото ти обещах да се оженим още преди 2 години. Повярвай ми, аз държа на обещанията си и можеш да ми се довериш!- казва ми той и ми се усмихва. Аз въздишам.

- Да, но ако един ден просто отидеш на рискованата си работа и не се върнеш повече...- започвам тъжно, загледана в земята, но той ме прекъсва.

- Повярвай ми, ще се върна. Вече имам причина да живея- ти! Всеки ден с нетърпение чакам да се прибера вкъщи и да съм с теб. Но...на теб откога ти пука дали ще се върна, или не. Доколкото си спомням, ти ме смяташе за убиец...Няма нужда да казваш нищо, Мирела, вече знам всичко. Започваш да се влюбваш в мен!- казва ми усмихнат и ме поглежда изпитателно. Аз преглъщам нервно и клатя глава.

- Не е вярно! Грешиш!- отричам веднага и ставам, за да изляза от стаята, но Рик ме хваща за ръката и също става.

- Така ли? Тогава защо си нервна?- продължава да нахалства и аз поглеждам в земята засрамено, без дори да знам защо. Всичко това е много странно.

- Мирела, погледни ме.- казва ми той, но аз продължавам да гледам в земята притеснено. Чака няколко секунди и след това повдига леко брадичката ми с  два пръста, за да го погледна. Бих затворила очите си, но знам какво ще се случи и го поглеждам.

- Всичко е наред. Аз...те обичам, така че ако си влюбена в мен, ще бъдем щастливи заедно. Виж...знам, че не съм достатъчно добър за теб, но ти обещавам, че...ще прекарам остатъка от живота си да ти докажа, че съм. Трябва да ми вярваш, Мирела.

Думите му много ме изненадват и сякаш част от мен се пречупва, но след това си спомням за положението, в което се намирам.

- Не ти вярвам изобщо! Това е невъзможно! Ти и хората като теб не можете да обичате! Сърцата Ви са изпълнени само със злоба и мислите повече как да убиете някого, отколкото как да му помогнете и да направите добро! Мислите само и единствено за себе си! Това, което изпитваш към мен не е любов, а мания! Мания, която се надявам да ти мине скоро!- казвам му яростно, без изобщо да се замислям и излизам от стаята.

- Не бъди толкова жестока към мен! И аз съм човек като всички останали и заслужавам любовта ти!- провиква се след мен, но аз го игнорирам.

...

Вече мина полунощ и съм почти сигурна, че Рик е заспал, затова решавам да премина към плана си за бягство. Оглеждам внимателно наоколо и възможно най- тихо стигам до вратата. Чувам стъпки по стълбите и разбирам, че трябва да побързам. Отключвам, отварям бързо и след като пресичам прага, започвам да бягам с все сила.