Опасна любов...

Глава 6 - Аз не съм ничия собственост!

Рик

Тъкмо щях да целуна Мирела, когато на вратата се позвъни. Стига де! Толкова ли не можеше да почакат поне минута?! Въздишам и отивам да отворя вратата. Все още разочарован, че са ни прекъснали, отварям вратата и виждам на прага да стоят родителите й. Не знам какво искат, защото ние вече сме си изчистили всички сметки. Аз взимам дъщеря им, а те запазват живота си. Всички печелят ...освен може би Мирела, защото не е много щастлива от факта, че ще се женим, но с времето ще се влюби в мен и ще свикне с новата ситуация. Отдръпвам се и им правя път да влязат. Щом ги вижда, Мирела веднага се усмихва и отива да ги прегърне. След като те най- накрая се отделят от нея, аз заставам до Мирела и слагам ръка на кръста й. Противно на очакванията ми, не се отдръпва, за което съм благодарен и леко се усмихвам.

- Какво Ви води насам, господин и госпожо Флоре?- питам ги любезно. Това, че съм шеф на мафия, не значи, че не искам да впечатля бъдещите си тъстове.

- Ами...ние дойдохме да си вземем обратно Мирела.- казва смело госпожа Флоре.- Взехме заем от банката и сега ще върнем всичко. Вече можем да разчистим сметките си и дъщеря ни да живее един нормален и свободен живот. Тя е твърде млада за брак и има да постига още толкова много...- тя иска да каже още нещо, но аз я прекъсвам. Не мога да слушам повече безумното им предложение. Сделката вече е направена и Мирела е моя. Не ми пука за парите.

- Съжалявам да Ви разочаровам, но това няма как да стане. Ние вече сме разчистили сметките си. Вие запазвате живота си, а аз взимам дъщеря Ви. Тя вече е моя, сделката е направена и няма да я разменя срещу парите Ви. Предпочитам да имам дъщеря Ви, която може да ми даде семейството, което винаги ми е липсвало, отколкото вашите пари.- заявявам твърдо и тогава Мирела се отдръпва рязко от мен.

- Това няма да стане! Аз не съм ничия собственост и не те обичам!- заявява тя, но аз хващам бързо ръката й.

- Сега говориш така, но след време ще мислиш съвсем друго. Просто ти трябва време и ще свикнеш с тази мисъл.- казвам й спокойно. Тя клати глава.

- Не искам! Не искам бащата на децата мида еубиец! Ти не си за това и аз отказвам да го направя!- продължава да се инати тя. Аз въздишам, тя прегръща родителите си и се качва по стълбите.

- Имате прекрасна дъщеря!- казвам на родителите й, когато те се обръщат, за да си тръгнат.- Красива, добра, умна...да, голям е инат, но и това ще мине с времето. Тя притежава нещо, което повечето хора в днешно време не притежават- добро сърце. Заради това се влюбих в нея и реших да се оженя точно за нея, още преди 2 години.- казвам им и те ме поглеждат объркано. След това им разказвам как с нея сме се срещнали за първи път и какво впечатление ми е направила още тогава.

- Благодаря Ви, че сте я създали и отгледали, въпреки трудностите, но оттук я поемам аз. Ще плащам образованието й и тя ще завърши успешно. Това, че сме женени, няма да й попречи да учи. Относно вас...можете да идвате да я виждате по всяко време. Обича Ви и е щастлива, щом Ви види, а щом тя е щастлива, значи и аз ще съм. Колкото и невероятно да звучи, обещавам тя да е в безопасност. Ще се грижа за нея, така че не се притеснявайте. Тя е в сигурни ръце.- казвам им всичко това и най- накрая замълчавам. Те се усмихват.

- Благодарим, че няма да я държите надалеч от нас и я разбирате. Дано накрая всичко да приключи добре и бъдете търпелив с нея, колкото и да Ви е трудно.- съветват ме родителите й, обръщат се и си тръгват. Аз се качвам по стълбите и започвам да търся Мирела. Намирам я в стаята, в която спеше миналата нощ, плачейки на леглото. Като я виждам така, сърцето ми се свива. Сядам на леглото и чакам да каже нещо, но тя продължава да плаче, игнорирайки ме. След като най- накрая спира, се обръща към мен с насълзени очи и се отдръпва изплашено на другия край на леглото.

- Не се страхувай, няма да те нараня!- казвам й тихо.

- Т-ти нали не искаше да и-имаш деца?- пита ме тяучудено и притеснено. Аз й се усмихвам леко. 

- Да, не исках, но това беше преди. Преди теб.- казвам й откровено и спокойно. Тя кима.

- Взех решение- ще продължиш да ходиш на лекции, щом искаш, но с охрана, за да съм сигурен, че ще си в безопасност и вашите могат да идват да те виждат по всяко време.- казвам й усмихнат. Тя ме поглежда слисано.

- Наистина ли?- пита невярващо. Аз продължавам да й се усмихвам.

- Да.

Тогава тя ми се усмихва и бързо ме прегръща, като ме държи здраво. Аз веднага отвръщам на прегръдката й със същия ентусиазъм. Ухае на ванилия заради сладките, които е пекла днес на обяд.

- Благодаря ти.- казва ми тихо и мило.

- Моля. Искам да си щастлива.- казвам й и я целувам по бузата.