Опасна любов...

Глава 27 -Това ще се случи само през трупа ми!

Мирела

Препрочитам зловещата заплаха отново и отново. Не мога да повярвам! Рик има враг, който планува да погуби семейството му, а именно мен и нероденото ни дете! Не, това не може да е истина! Рик щеше да ми каже, ако...всъщност, нямаше. Никога нямаше да ми каже за това. Щеше да го пази в тайна от мен поне докато детето ни се роди. Страх ме е, но не толкова за мен самата, колкото за бебето ни. Ами ако след като се роди, го отвлекат и след това го убият пред очите ни?! Не мога да го позволя! Дадох достатъчно шансове на Рик...животът на бебето  ще бъде много по- безопасен и спокоен, ако Рик го няма в него. Да, ще ми е много трудно сама, но ще се справя все някак. Ще бъдем добре и това ще е най- важното. Докосвам леко корема си и две сълзи се стичат по бузите ми.

- Знам, че ще ти е гадно без тати, на мен също, но така ще е най- добре за нас. Той много ни обича, но е забъркал голяма каша, преди ние да се появим в живота му. Обичам те и всичко, което правя, го правя заради теб и твоята безопасност. Моля те, прости ми, че ще те лиша от баща.

След това взимам лист и химикалка. През сълзи пиша прощалното си писмо към Рик и оставям пръстена си върху него. Събирам най- необходимите си неща в една раница, вземам си документите, много пари и бързо се измъквам през задния изход на имението. За мой късмет, охраната е в обедна почивка и успявам да избягам незабелязано. Започвам да тичам с все сила към центъра. Трябва да  хвана автобус за Бари, за да хвана ферибота до Игуменица, Гърция. Колкото по- надалеч стигна днес, толкова по- добре.

Рик

Най- накрая се прибрах от работа след дълъг и изморителен ден. Какво му става на Джакомо напоследък?! Казах му, че Мирела е бременна, а той ме попита дали е добра идея да стана баща точно сега и толкова млад. Според мен, не съм млад за баща, даже бебето е желано от моя страна, защото аз го направих нарочно. Онази сутрин, когато Мирела ме помоли да й взема хапче за след това и да й го дам бързо...аз взех най- обикновен Аналгин от аптеката и й дадох две хапчета от блистера. Тя ми повярва и изпи тях, така и не се усети какво всъщност съм направил. Бях решил на този етап от живота ни да направим само един опит и ако не стане, значи просто не му е сега времето, но...стана, така че съм много щастлив и мисля, че ще бъдем прекрасно семейство. Влизам вкъщи и викам Мирела, но за моя изненада не получавам отговор.

- Любов, къде си? Имам планове за довечера. Ако искаш, можем да отидем в южната част на града, един мой верен човек държи ресторант там и е безопасно.

Отново не получавам отговор. Това ме притеснява. Имам лошо предчувствие. Събувам се бързо и тичам нагоре по стълбите. Заварвам нашата стая разхвърляна и на бюрото  има писмо, написано с красив почерк. Върху писмото е пръстенът на Мирела и снимка. Вземам снимката и виждам трупа на Лоренцо. Обръщам я и прочитам зловеща заплаха:

"Рик, баща ти и Лоренцо няма да са единствените. Помисли си какво още имаш да губиш. Това е само началото."

Облива ме студена пот и чувствам нещо, което не бях чувствал от много дълго време...страх. Притеснение. Ярост, че някой може наистина да посегне на най- скъпите и важни хора за мен.

 Мирела. Бебето. Семейството ми.

Един от всичките ми врагове заплашва, че ще ги убие. Стисвам юмрук. Това ще се случи само през трупа ми! За нищо на света няма да го позволя! По- добре аз да изгубя живота си, отколкото те! Те не са виновни за нищо. Погледът ми попада върху пръстена на Мирела. Напуснала ли ме е? Вземам бързо писмото. След прочитането му, вече знам какво се е случило и се ядосвам. Видяла е заплахата преди мен, изплашила се е много и без много да му мисли, ме е напуснала. Обаче не е познала! Няма да се отърве от мен толкова лесно! Казах й, че никога няма да се разделим и ще удържа на думата си! Тя е моя съпруга, бременна е с моето дете и вече няма връщане назад!

Звъня й бързо, но тя веднага ми затваря. Това се повтаря няколко пъти и на мен ми писва. Звъня на Джакомо.

- Джакомо, знам, че е извън работно време, но случаят е спешен! Мирела е избягала и в момента е в опасност! Събери веднага всички и проследете чрез телефона й къде точно се намира сега! Аз също ще дойда! Трябва да я намерим възможно най- скоро! До 10 минути всички да сте в склада!

- Да, шефе, разбрано.- казва трескаво той и бързо затваря. Аз вземам всичко необходимо, качвам се на мотора и бързам към склада.

...

- На пристанището в Бари е, шефе! Сигурно ще хваща следващия ферибот, който е в полунощ! Имаме 2 часа да стигнем! Трябва да тръгнем веднага, за да я хванем!- съобщава ми Джакомо, докато влизам в склада. Аз кимам.

- Добре. Бързо всички, тръгваме! Нямаме никакво време за губене!- командвам ги и всички се качваме по моторите. Потегляме бясно за Бари.