Опасна любов...

Глава 3 - Не ме докосвай!

Мирела

Все още в шок от чутото, аз инстинктивно отстъпвам крачка назад. Срещу мен стои убиец и съм ужасена!

- К-колко човека...с-си убил досега?- питам изплашено и заеквайки от притеснение. Той прави крачка към мен.

- Първо ти отговори на моя въпрос, а след това аз ще отговоря на твоите.- настоява твърдо той.- Била ли си с някого преди мен?

Настъпва дълго мълчание, защото аз се колебая дали изобщо трябва да му казвам за това. Но любопитството ми надделява и аз най- накрая решавам какво да направя.

- Н-не. Не съм го смятала за необходимо на този етап от живота си. Никога не съм била влюбена досега...и няма да бъда. Нашата връзка е невъзможна, Рик. Трябва да го приемеш.- казвам му сухо и зачаквам отговора му. Той ме поглежда по начин, който не мога да определя, и леко ми се усмихва.

- Значи ще бъда първият ти и последният. Не виждам как можеше да се получи по- добре от това.- усмихва ми се той.- Относно хората, които съм убил досега...наистина не съм ги броял, но нека кажем, че имах доста сметки за разчистване, защото бяха взели твърде голям заем от мафията ми и просто се наложи да ги убия. Мога да те уверя, че не го правя за удоволствие, Мирела, а защото трябва. Това е част от работата ми и ако не го направя, хората около тях няма да си вземат поука и всеки ще си прави каквото поиска. А контролът е едно от най- важните неща за една мафия.- разказва ми той и аз падам на земята, избухвайки в сълзи.

- Това са били човешки същества, по дяволите! Те са имали семейства, страдащи и плачещи за тях! Замислял ли си се някога, че тези хора имат деца, които ще останат сирачета и ще страдат до края на живота си за тях?!? Пукало ли ти е изобщо за някого, освен за себе си?!?! Не мога да го направя! Наистина не мога! Убий ме сега! Предпочитам да умра, отколкото да създам семейство с теб! – крещя през сълзи. Той се опитва да ме вдигне, но аз отблъсквам ръката му.

- Недей! Не ме докосвай!

След като най- накрая се успокоявам, ставам и изтривам сълзите си, докато той ме гледа изумено. Тръгва нагоре по стълбите и аз го последвах. Влизаме в една голяма и просторна стая. Обзаведена е много хубаво и в центъра й има голямо легло.

- Това ще е стаята ни. Надявам се да ти харесва. Ако не е така, винаги можем да я пребоядисаме, както ти пожелаеш.- казва ми той, но аз се мръщя и се оглеждам за куфара си, за да се преместя в друга стая, но не го виждам никъде.

- Къде е куфарът ми?- питам го накрая, след 3- минутно неуспешно търсене. Той ми се усмихва.

- Домашната прислужница вече разпредели багажа ти. Както ти казах преди малко, ще спим в тази стая, така че всичко ти е тук.

Аз въздишам и без да казвам нито дума повече, си взимам всичко необходимо за банята и влизам да се къпя. Проверявам поне 3 пъти дали съм заключила преди да се съблека, защото ме е страх, че той ще влезе в банята и ще ми стори нещо, което няма да забравя до края на живота си. Ако ме изнасили, което е много вероятно да направи, понеже това е нищо в сравнение с убийствата, които е извършил, ще загубя девствеността си по най- отвратителния начин, а аз не искам това. След като мия зъбите си и се къпя, излизам от банята само по хавлия. Оглеждам се за пижамата си и за свой ужас осъзнавам, че съм я забравила. Трепереща от страх и молейки се той все пак да не е там, аз влизам бързо в стаята на Рик, без дори да поглеждам наоколо, и започвам да ровя из шкафовете в търсене на пижамата си. След няколко секунди я намирам и се приготвям да се върна в банята, когато усещам Рик да ме целува по рамото. Облива ме студена пот и сърцето ми започва да препуска бясно.

- Ухаеш прекрасно, красавице!- прошепва ми и започва да целува врата ми. Противно на очакванията ми, е доста приятно и за няколко секунди затварям очите си, но бързо се осъзнавам, отварям ги и се обръщам рязко. Той ме поглежда слисано.

- Моля те, остави ме! Не го прави! Знам какво искаш, но за това си намери друго момиче, не мен! Ако ме изнасилиш, кълна се, ще се самоубия!- казвам му твърдо и виждам как очите му потъмняват още повече, ако това въобще е възможно, но след малко кима и се отдръпва от пътя ми. Аз бързо минавам покрай него и отново влизам в банята, за да се облека. Приятно изненадана съм. Може би...Не, няма значение. По- добре е да не мисля за него.

...

Рик

Мирела се оказа голям инат и доста се дърпа, но това още повече ме мотивира да се боря за нея. Независимо дали иска или не, тя ще се влюби в мен. Преди малко не се отдръпна веднага, което е добър знак. След като излезе от банята, дойде тук, взе си калъфката и завивката, и отиде да спи в друга стая. Очаквах това да се случи, понеже вече знае за мафията и я е страх, но аз няма да оставя нещата така. Щом тя не иска да спи при мен, тогава аз ще отида да спя при нея. Усмихвам се и взимам калъфката си. Проверявам в няколко стаи и накрая я намирам дълбоко заспала в най- отдалечената стая от моята. Леглото е твърде тясно за двама ни, затова сядам на ръба му и гледам Мирела. Един кичур е паднал пред очите й, затова го слагам зад ухото й. Навеждам се и я целувам по челото.

- Знаеш ли...в продължение на 2 години не съм спирал да мисля за теб. Радвам се, че те срещнах отново и този път няма да пропилея шанса, който ми се предоставя. Ще се обичаме и ще бъдем щастливи. До последно си мислех, че съм безчувствен и нямам слаби страни, но разбрах, че греша...защото ти си моето слабо място, Мирела! Така ще бъде винаги, независимо дали ни харесва, или не.