Опасна любов...

Глава 29 - Опитвам се да пусна миналото си, но не мога!

Мирела

Прибираме се вкъщи и веднага влизам в банята, защото съм уморена и много ми се спи. Не заключвам вратата, защото вече няма смисъл. Отдавна го направихме и даже съм бременна. Въздишам и започвам да си мия зъбите. След като приключвам, си мия лицето, за да си махна грима. Виждам едно жълто петно на бузата си и това не ми харесва. Свикнала съм кожата ми да е идеално чиста и това петно много ме дразни. Събличам се и оставам само по бельо. Гледам се в огледалото и се приготвям да се съблека напълно, когато усещам как някой ме прегръща откъм гърба. Рик. Въздишам. Той не разбра ли, че съм му ядосана заради опасността, на която ни излага?

- Знаеш ли...днес беше много...непокорна и ме изплаши много. Какво ще кажеш да ми се реваншираш с едно горещо преживяване тази вечер? Обещавам, че ще бъда внимателен, за да не пометнеш. Когато коремът ти порасне, вече няма да можем да го правим, така че сега е моментът.- прекъсва мислите ми той и преди да успея да му отговоря, ме целува по врата. Веднага затварям очи и усещам как се разтапям. Той откопчава сутиена ми и го захвърля в другия край на стаята. Тогава осъзнавам какво ще се случи след малко и отварям рязко очи. Отскубвам се от прегръдката му и се загръщам бързо с кърпата.

- Не. Не искам. Сърдита съм ти, а и съм много уморена. Сега излез от банята и ме остави намира! Имам нужда от спокойствие!- казвам му спокойно и той ме гледа изненадано.

- Наистина ли? Стига, знам, че не го мислиш наистина! По погледа ти си личи, че ме искаш, не можеш да го отречеш!

Аз отново въздишам. Лази ми по нервите.

- По погледа ми си личи, че съм много уморена и не искам да правим секс днес! Излизай, защото иначе ще изляза аз!

Рик въздиша.

- Добре, хубаво! Приятна баня!- казва ми последно и излиза от банята. Най- накрая.

...

Половин час по- късно вече съм готова за сън и съм в стаята ни, но Рик го няма. Ядът ми към него утихна и сега искам да е до мен и да ме прегръща, докато заспя. Чувам шум от хола и веднага отивам там. Виждам Рик да гледа нещо на плазмата и не искам да го прекъсвам, затова сядам безшумно до него и също започвам да гледам.

- Здравей, татко!- казва по- младата версия на Рик от плазмата.

- Здравей, сине!- отговаря му баща му от телевизора и те се прегръщат. След това започват да си говорят за лекциите на Рик и бъдещето му, както и за мафията. След известно време при тях пристига един мой много близък  човек. Баща ми. Ставам рязко от мястото си, но Рик остава загледан в екрана. След като клипът приключва, Рик ме поглежда.

- Какво нещо е животът, нали? Днес те има, утре те няма, а винаги всеки от нас оставя следа след себе си, колкото и кратко да е живял...

Аз прехапвам долната си устна и сядам до Рик, като хващам ръката му.

- Така е, но искам ти да си винаги с мен, Рик. Не искам да те загубя.

Той ми се усмихва.

- По външен вид приличаш на баща си.- продължавам да говоря.- Явно съм грешала за него. Мислех, че е бил много зъл човек, но не е било напълно така. Личи си, че теб те е обичал. Относно моят...тогава е взел парите от вас, нали?

Рик кима.

- Да. Така беше. Баща ми ми липсва, Мирела. Бих дал почти всичко, без теб и детето ни, за да го видя отново, да поговоря с него, да караме мотори заедно...Опитвам се да пусна миналото си, но не мога! Просто не мога! Усещам, че понякога сякаш продължавам да живея в него и си спомням за баща си....Ти как пусна твоето?

Аз вдигам рамене и го поглеждам.

- Не знам. Просто го направих. Казах си, че сега ми е много по- добре, отколкото преди две години, вече съм омъжена и бременна, въпреки че съм само на 18 и скоро ще си имаме наше малко семейство. Да, нещата не се случиха така, както винаги съм си ги представяла и всичко е доста различно, но...вие с бебето сте моето семейство и аз съм доволна, че все пак няма да умра сама. Обичам Ви, Рик!

Той ми се усмихва широко.

- И ние те обичаме, скъпа!

Тогава погледът ми попада на снимката на масата със зловещата заплаха и усмивката ми изчезва веднага. Съпругът ми проследява погледа ми и бързо взема снимката. Обръща я и чете надписа, като остава дълго време загледан в него и се мръщи.

- Какво ще правиш с това? Това си е чиста заплаха!

Рик остава дълго време замислен, но когато най- накрая отговаря на въпроса ми, звучи уверен и решителен.

- Ще засилим охраната и винаги ще сме нащрек! Ще се справим! Обещавам ти, че всичко ще бъде наред и ще сте в безопасност! Никой няма да Ви нарани, докато аз съм жив!

Аз кимам тревожно и го целувам. Той веднага отвръща на целувката ми и ние се прегръщаме силно.