Y/N:Аз...аз. Куки наистина не съм готова. Не съм ви казвала това, но.....приех да замина в Чикаго за половин година. Там ще представям новата марка "Jupe La Ver" (спокойно моя измислена марка е )
Всички ме гледаха шокирано.
Наистина не мислех да им казвам, мислех просто да им оставя бележка на всеки един от тях.
Джимин:Ти т-и -т-и защо не н-и к-аза по-рано *той почна да плаче* защо поне не каза на мен меченце?!?
Защо не ни каза по-рано?!?
Отивах към Джимин за да го прегърна и да го успокоя но той ме бутна и ми каза "Не ме пипай" а след това се качи по стълбите.
Тей:Защо поне не каза на нас Y/N -каза той разочаровано като наблегна над нас.-и се качи нагоре.
Y/N:Куки....зайче моля те поне ти-отивах към него.
Джънгкук- той тръгна назад-"Ако поне малко ме обичаше...ако поне малко обичаше нас...ако не искаше да ме нараниш, поне малко от обич, нямаше да приемеш да заминеш.- вече текът сълзи по нежното му лице което в този момент исках да пипна, да погаля, да целуна, но нямаше да ми позволи, нито той нито самата аз.
Не заслужавам Джънгкук, не заслужавам любовта му,нито заслужавам момчетата.
Джей Хоуп:Наистина Y/N според теб това ли е най-доброто решение?-гледаше ме с болка в очите. Наистина ли мислиш че всичко ще е наред след като ти си тръгнеш от тук?
Шуга:Ами какво ще стане с "гаджетата".Какво ще кажем когато журналистите ни попитат защо Y/N е заминала за Чикаго и зарязва гаджето си за една година?!
Намджун:Половин годи-*прекъснат*
Шуга:Абе човек все тая. Мислиш ли че ми пука за детайлите!?!?
Джин:Не е нужно да викаш моля!!! Искам всички да се успокоят и да седнат. Нека да хапнем защото на гладен корем не се мисли.
Шуга:Хьонг а ти можеш ли да престанеш да мислиш само за храна?!?!
Джин:Не е вярно момченцее!!!
Y/N:ПРЕСТАНЕТЕ МОЛЯ!-вече плачех-И да Хоби най-добре ще е да замина...Джънгкук ще ме забрави и всичко ще е наред.
Джънгкук:НАИСТИНА ЛИ МИСЛИШ ЧЕ ЩЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ СЛЕД ВСИЧКИ НАШИ СПОМЕНИ!!!-той се свлече на земята и каза с уморен и тих глас....но все пак аз чух какво каза това мое зайче което всеки път кара сърцето ми да бие бързо...наистина много го обичам но просто душа не ми дава да съм с него.
Джънгкук:Наистина ли не разбираш че те обичам, че те обичам толкова много че бих направил всичко за теб, само да знам че някой ден ще си с моята фамилия и ще си до мен.
Y/N:Ак-о н-аисти-на ме об-и-чаш зайченце моля-с болка в гласа и със сълзи в очите седнах до него и хванах подпухналото му личице-Ме з-абр-ав-и-И го целунах.
Усетих как ме целува нежно но знаех че този миг ще свърши бързо.
След целувката Джей Хоуп взе Кук и се качиха по стълбите.
" След това Шуга дойде бясно към мен и ме хвана за яката на черната ми блуза леко"
Шуга:Наистина ли мислиш че на човек му е толкова лесно да забрави някой който вече му е в ежедневието!?...не е толкова лесно колкото ще ти е на теб да си купиш билетите и да се качиш на самолета.-каза той спокойно и ме пусна.
Намджун-Наистина съжалявам за поведението му просто наистина и аз бих го направил само за да не тръгнеш..само за да не нараниш Джънгкук. Ние не искаме малкото ни братче да бъде наранено, не искаме сърцето му да е пречупено. Когато него го боли и нас ни боли, а когато нас ни боли и него го боли.
Y/N:Съжалявам но вече съм го решила. Полетът ми е утре.
И ето новата глава. Днес е празник и реших да я пусна тааа дано да ви хареса❤️❤️❤️
Мисля че е и дълга та четете си я със здраве🤤🤤🤤😂 А са
АЕЕЕ ЧАООО🅾️🅱️❤️🅾️🅱️
