Неутрален POV.
След като Y/N излезе от дорма за малка разходка, Намджун реши да види как е Кук.
Той се качи по стълбите, а докато още ги изкачваше чуваше хлипания и хвърляне на предмети, идващи от стаята на Джънгкук. Намджун побърза и видя Джънгкук плачещ на земята с Хоби прегърнал го.
Намджун беше шокиран, беше шокиран, защото за пръв път виждаше малкото му братче съсипано от това нещо наречено "любов"
Джънгкук: Хьонг....ще си я върна ли? Някога....някога ще бъде ли в моите ръце отново?-каза Кук на Хоби
Намджун седна на земята до Куки и го прегърна-Разбира се, как няма да се върне за талантливото ни макне което толкова много я обича.
Дори и да не се върне, ще намериш някоя която ще те обича така както ти обичаш Y/N сега.
Джънгкук почна да плаче още повече и прегърна силно двамата си братя.
Джънгкук: Вие няма да ме оставите нали?
Хоби/Намджун: За нищо на света.
Хоби: Прекалено много те обичам, за да те оставя Куки- каза Хоби докато галеше косата на ридаещото момче плачещо в обятия та му.
Намджун: Завинаги BTS.
***
Y/N POV.
Плачех и се разхождах....но няма връщане назад. Разочаровах ги, но вече го реших, Чикаго аз идвам.
Видях люлките на които се люляхме с Чим. Затичах се към тях и седнах на люлката на Чим, знаех коя е неговота защото бяхме написали имената си под тях.
Люлеех се и гледах звездите, наистина се замислих над върпоса на Джей Хоуп. Наистина това ли е най-доброто решение, за мен, за Джънгкук, за момчетата?
23:34 часа
Реших че е достатъчно късно за да отида в дорма и да събера багажа си от стаята на Кук, сигурно зайчето вече спи след всичкото плакане.
***
Когато отворих вратата багажа ми вече беше готов а над него имаше бележка.
Реших да я прочета.
Единственото което можех да направя като най-добър приятел бе да събера като за последно багажа ти. Надявам се да си прекараш хубаво в Чикаго, намери щастието там или по точно любовта която Кук вече беше приготвил за теб, но не ти беше достатъчна.
Е сбогом меченце и до нови срещи
- Джимин
Взех багажа си и прибрах бележката в джоба на дънките си.
Нараних ги, но наистина няма връщане назад.
Полетът ми беше в 06:30 затова реших просто да отида на летището и единственото което можех да правя е...да чакам.
***
06:35
Е това е.
Бях се качила в самолета
Спомените ми с момчета навлизаха в съзнанието ми. Като например как Тей ми разказваше как чужденка го попитала за пътя и с "добрия" му английски обяснил на жената че е Винсент Ван Гог. Или когато намацах лицето на Кук с банановия ми сладолед. Или когато Джин се скара на Намджун че му е счупил безценните чинии.
Ще ми липсват.
Много ще ми липсват.
Е ще се видим друг път момчета.
Надявам се скоро.
Не мислете че това е края чада мои😏❤️. Не се сърдете и че не ъпдейтвах.
Този път ще се опитам да има по-често ъпдейти.
Сори и за грешките а сега
АЕЕЕ ЧАООО
